Щирлиц се разхожда по улиците на Берлин, облечен в будьоновка. Към него се приближава Мюлер и му прошепва: - Щирлиц, че поне малко спазвай конспирация! "Вярно", помислил си Щирлиц и си сложил тъмните очила.

Самотна муха кацна на рамото на Щирлиц. \"Следят ме!\" - стресна се разузнавачът.

Мюлер работи в кабинета си. Изведнъж прозорецът до него се чупи и в стаята се приземява войник в руска униформа с парашут. Следва напрегната минута, в която новодошлия разглежда Мюлер, накрая изрича внимателно: - Камилите отлитат на юг! Мюлер мисли… Накрая му просветва и троснато отвръща: - Камилите отлитат на майната си! Щирлиц е на горния етаж…

Щирлиц се разхожда бавно по улиците на Берлин, доволен от успешното си внедряване в SS. Но нещичко в него все пак издава съветския разузнавач - ту звездата на будьоновката, ту папиросата "Казбек" в ъгълчето на устата, ту парашутът, който влачи след себе си …

Щирлиц решил да се пошегува с Мюлер: - Мюлер, знаете ли, че аз всъщност съм съветски агент? - Не! - пошегувал се и Мюлер.

Хитлер е събрал висшите си офицери и обсъжда нови инвазии на своите войски. В кабинета наперено влиза Щирлиц, отключва с шперц сейфа в дъното, изважда две секретни папки, заключва го и излиза. Настъпва тишина. - Кой е този? Какво прави? - пита Хитлер - Щирлиц - съветски шпионин. - отвръща Мюлер - А защо не го арестувате? - пита Хитлер - Винаги има алиби. - отвръща Мюлер

Щирлиц се прибира от отпуска и отдалече забелязва - Берлин целият е обгърнат в пламъци и пушеци. "Забравил съм да изключа ютията" - мисли си разузнавачът.

Щирлиц гледа паметника на незнайния воин. Мъжка сълза се отронва от окото му. \"Прости ми, Саша, беше нещастен случай\", мисли си Щирлиц.

Група гестаповци с автомати нахлуват в жилищна кооперация, хукват по стълбите, спират на втория етаж и започват да блъскат по вратата: - Отворете! Гестапо! Отвътре се чуват прокрадващи се стъпки към вратата и един глас предпазливо запитва: - Кого търсите? - Щирлиц, тук ли живее? - Тук не живее никакъв Щирлиц - се чува иззад затворената врата. Гестаповците, разочаровани с тропот се изнасят надолу към улицата и всичко утихва… Така вече втори месец Щирлиц умело избягваше Гестапо…

Щирлиц отваря с труд очите си и си мисли: "Ако съм у тях съм щандартен фюрер Щирлиц, а ако съм у нас съм полковник Исаев". - Ама, че сте се натряскали, Вячеслав Тихонович!

Мюлер се обажда на Щирлиц по телефона: - Щирлиц, в събота,точно в девет бъдете на "Унтер дер линден". Ще се проведе съботник. "Аха" - мисли си Щирлиц - "разкрили са ме. Сега ми прави намеци, опипва почвата, а в събота ще ме арестуват. По-добре да се разбера с Мюлер на четири очи, отколкото с Гестапо". На другия ден отива в кабинета на Мюлер и си признава направо: - Хер Мюлер! Аз съм руски шпионин. - Не на мене тия номера, Щирлиц - отговаря му Мюлер - като чуете за съботник и всички ставате руски шпиони!

Мюлер е събрал достатъчно доказателства срещу Щирлиц и нарежда да го арестуват, като незабавно започнат разпити. Щирлиц е твърд и не издава нищо, но Мюлер решава да приложи последното измислено от него мъчение - поднася под носа на вързания и пребит разузнавач стара миризлива партенка. Щирлиц е полуприпаднал, но изведнъж просиява и се усмихва доволно - той е усетил позната родна миризма…

Мюлер разбира, че в Гестапо има руски шпионин. Вика всички на разпит. - Кой е шпионин? - крещи Мюлер. - Той! - Щирлиц сочи Калтенбрунер. - Щирлиц, знаеш, че не е вярно, защо? - удивен е Калтенбрунер. "В името на прогреса на съветската идея", прошепва Щирлиц.

Седят си Мюлер и Калтенбрунер в един бар и си говорят. По едно време Мюлер казва: - Сега Щирлиц ще влезе и ще си поръча една водка. По това ще го познаеш, че е руски шпионин. Влиза Щирлиц, вижда ги и казва на бармана: - Айн шнапс, бите. Поглежа Мюлер и Калтенбрунер, показва им среден пръст и им казва: - На-а-а-а-а-а!

Щирлиц бил пленен от разузнаването. Искали да измъкнат имформация от него чрез всякакви брутални и нечовешки методи на мъчение. Накрая се принудили на най-строгият и зловещ метод - изпратили му стажанта Курт, който с часове, дори с дни можел да извършва полов акт… Започнал той Щирлиц. След ден яко клатене вече хората започнали да се чудят защо още няма измъкната информация. След два дни изумлението нараствало, а вече на третия ден хората започнали да се присмиват на младия Курт, който се чувствал много засрамен, но продължавал неуморно да извършва своите издевателства над нещастния пленник. На четвъртия ден, Курт вече се видял принуден да се обърне кум Щирлиц с молба: - Щирлиц - казал той - моля те Щирлиц, кажи нещо! Репутацията ми е сломена, хората чакат информация, посрамих се, умолявам те, кажи, кажи НЕЩО! ГОВОРИ! - Курт - проговорил Щирлиц най-накрая - Обичам те!

Щирлиц трескаво шофира. Пред себе си забелязва немски пътен патрул, заграждения, насочени към него шмайзери. С ловка маневра успява да им се изплъзне. Продължава да шофира, но пред него отново изниква немски патрул. Отново ловка маневра и немците са зад гърба му. Когато Щирлиц среща патрул за трети път, отново се измъква. "Сигурно съм попаднал на околовръстното шосе" - мисли си Щирлиц.

Щирлиц не беше хомосексуалист, но не му се искаше да обижда Мюлер…

Щирлиц вървеше по улицата и изведнъж вдигна очи. Сините очи на радистката Кет…

Април 1945г. Щирлиц току-що е отмъкнал секретни документи от касата на Борман и ги преглежда в квартирата си, когато внезапно телефонът иззвънява: - Ало, Исаев… давам ви Ставката…, - и в слушалката се чува гласът на Сталин. - Виж какво, Максимич! Преди малко звъня лично партайгеносе Адолф. Някакви бумажки си взел там… Върни ги, скъпичък… Безпокоят се хората, не е хубаво така…

Минавайки по коридора, Щирлиц блъсна вратата на кабинета на Мюлер - тя не се отвори! Той натисна по-силно - отново нищо. Засили се и удари с рамо - ала вратата все така не се отваряше. - \"Заключено е!\" - помисли си Щирлиц и се развълнува от своята находчивост.