Червената шапчица, Ги дьо Мопасан Вълкът я срещна. Той я изгледа с оня особен поглед, който опитният парижки развратник хвърля на провинциалната кокетка, която все още се преструва на невинна, ала той вярва на невинността й не повече от самата нея и вече сякаш виждаше как тя се разсъблича, как фустите й една по една падат и тя остава само по риза, под която се очертават сладостните форми на тялото й.

Арменската Червена Шапчица: - Бабо, защо ти е толкова голям носът? - Я си виж твоя най-напред и тогава ми говори…

Върви си червената шапчица през гората и изведнаж от храстите я сграбчва една ръка: - Червено шапчице какво носиш в кошницата си? - Амиии питка, мед... - Друго, друго? - попитал приприяно гласа; - Ами вино, пиле... - Друго - салфетки носиш ли?

Червената шапчица, Томас Харис Той я погледна отново в светлината на свещите, поставени между нея и букета от есенни кленови клонки, скриващ леглото, където се мъжделееше човешка фигура в полуседнало състояние с комично наклонено на една страна розово боне. В бялата си вечерна рокля и кървавочервена наметка, с отметната назад качулка, поръбена с хермелин, падаща по млечноматовите й рамене, Скарлет Федора изглеждаше по-далеч от всякога, от онова объркано селско момиченце, което той видя за първи път от другата страна на бронираното стъкло в подземието на щатската клиника с особен режим. - Чуваш ли още вълчетата, Скарлет? - почти прошепна той…

Какво е това: Мъничко червеничко, стърготини хвърчат? Отговор: Червената шапчица прави свирка на Буратино.

Червената шапчица, по Ф. Кафка Вълкът избяга, понеже беше един много неспокоен, безличен и плах вълк. А такъв стана, когато една сутрин се събуди и безпомощно установи, че е хлебарка. Нададе немощен вой за "Добро утро", но всичко го разбраха погрешно, навярно долавяйки в държанието му някакви тайни упреци, и извършиха гротескна поредица от смущаващи движения, тъй като се разбра, че и куфарът му е изчезнал. Така въпросната особа се получи един много търпелив, внимателен и сериозен вълк с доста жълт цвят на лицето. Освен това се чувстваше неловко, понеже дъждът, който понякога валеше го изпълваше с униние.

- Здравей, Зелена шапчице! - Здравей, далтонист такъв…

Червената шапчица, Джек Лондон Ала тя беше достойна дъщеря на своята раса, в жилите й течеше силната кръв на белите покорители на света. Затова, без да й мигне окото, тя се нахвърли върху вълка, нанесе му един съкрушителен удар и го подкрепи с класически ъперкът. Вълкът страхливо побягна. Тя идеше след него със своята очарователна женска усмивка.

Върви Червената Шапчица през гората и вижда Вълка, мята му се на врата и казва: “Искам да ми направиш нещо мръсно…” Вълка учуден: “Ама как така не разбирам?” “Абе да да ми направиш нещо много лошо… бъди лош с мен…” “Добре!” - казал Вълка и й счупил крака…

Червената шапчица, Жак Превер Вълка в зори ловци ще спрат. А в нощната тъма - комини, смърт! Не знаем - мрак, звезди, безброй съдби… Защо ридаем аз и ти…

На майката на Червената шапчица й писнало Вълка да я оправя и й купила стоманени гащи. Тръгнала Червената Шапчица към гората и изчезнала. Чакала майката, чакала, притеснила се и тръгнала да я търси. Среща по едно време горския и пита: - Абе, да си виждал едно момиче с Червена шапка и стоманени гащи? - Тц, само един вълк с оксижен.

Върви си Червената шапчица през гората и от един храст озъбен се подава Вълкът: - Стой! Къде отиваш? - Ами тръгнала съм към Баба… - Какво носиш в кошничката? - Печена кокошка, баница с масълце, бутилка с… - А хартия има ли? - прекъсва я Вълчо.

Вървяла си Червената Шапчица през гората. Среща я Вълчо и й казва: - Червена Шапчице, сваляй гащичките! - Хе-хе-хе! Кумчо Вълчо си мисли, че ще му станат.

Вълкът срещнал Червената шапчица. Казал й: - Ще те изям, ако не дадеш да те целуна там, където никой не те е целувал. - Къде? По кошничката или по шапчицата?

Вълкът се промъкнал в къщата на бабата на Червената шапчица и я изял. След което легнал в леглото й, завил се презглава и заспал. Горкият… Откъде да знае, че бабата имала толкова страстен дядо?

Върви си Червената Шапчица през гората на път към баба си. Жега… Слънцето прежуря, а в кошничката си тя носи бутилка винце… Решава да утоли жаждата си, трясва шишето на екс, пада и заспива до пътеката. Минава по пътеката една крава, вижда капчиците пот по лицето на Червената Шапчица и си казва: "Горещо му е на детето. Умира от жажда. Я да го напоя - добро дело да сторя." Поднася вимето си към лицето на Червената Шапчица, а тя в просъница изломотва: - Ой, ой, момчета, милички! Не всички заедно, не всички заедно!

Червената шапчица, Ерих Мария Ремарк - Ела при мен - каза вълкът. Червената шапчица наля две чаши коняк и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка. В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот. - Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще. Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.

Червената Шапчица стои на улицата и се опитва да хване такси. До нея спира лимузина, прозореца се отваря и един мъж пита: - Къде отиваш, Червена Шапчице? - Ами, бързам за радиото. Баба има рожден ден и искам да я поздравя! - Чудесно, красавице! Аз съм директор на радиото. Качвай се в колата и аз ще те уредя! Качва се Червената Шапчица в колата и радостно заявява: - Ах, колко съм ви благодарна, готова съм да направя всичко за вас. Мъжът това и чакал, отбил колата в близката горичка, разкопчал си панталона, извадил оная работа и казал: - Давай, Шапчице! - Ох, аз… не знам, ах колко се срамувам… за първи път ми е… много съм притеснена… - Спокойно, бе! Всички се стесняват първия път. - успокоява я мъжът. - Е, добре тогава! - съгласява се Червената Шапчица. Хваща инструмента, навежда се към него, въздъхва тежко, отваря уста и казва: - Скъпа бабо…

Шляе се Вълка из гората и си мисли: - Къде ли се е скатала Червената шапчица? Както съм зажаднял - ще я опъна зад първия храст. Още не бил завършил мисълта си и мернал нещо червено зад близкия къпинак. И естествено без да му мисли скочил в него. - Бух! Бах! Ох! Ах! Накрая излиза Вълка целия посинен и раздърпан и псува: - Мамка Ви Червено -баретска! Пак ли си разигравате ученията в нашата гора? !

Червената Шапчица, Роджър Зелазни Червената Шапчица застина. Вълкът се вгледа напрегнато в нея - някой се опитваше да се свърже с нея чрез картата й. Внезапно пред очите на момичето изникна баба й. Тя се намираше в някакво черно място, изпълнено със странни шумове и зад гърба й се плискаха зелени лениви вълни. - Помогни ми! - извика бабата. Но върху връзката се стовари нечия силна воля и я прекъсна. Червената Шапчица се опита да проследи натрапника, но колкото по-далеч отиваше, толкова по-силно я засмукваше черният кладенец без нищо в другия си край и накрая тя с последно усилие се откъсна и се върна в реалността. Точно в този момент Вълкът замахна с меча си.