Лудите решили да бягат, излязъл пред всички тартора с думите: - Братя, вече ни писна, имам план за бягство, слушайте ме внимателно, няма да повтарям. Утре точно в 14 часа, се събираме в тази стая, изнизваме се един по един в колона, през задния вход, прекосяваме, 5 метра от задния двор и прескачаме оградата, това е. Сега за да не оплескаме нещо утре ще Ви помоля да го потренираме! След като наравили три успешни опита, когато били отвън оградата, тартора рекъл: - Всичко ясно ли е, хайде сега обратно вътре и никой нито дума до утре за планът ни. На следващият ден, малко преди 14 часа, един луд тича и крещи: - Братяяяяяя, предадени сме, планът се провали, някой е съборил оградата...

Гарабед и Киркор се срещнали след много години. Оказва се, че Гарабед е лекар, а Киркор - шофьор на камион. Киркор се оплаква: - Знаеш ли, днес возих едно маце. Довечера ще ми дойде на гости, но аз незнам дали ще мога. - Нали ти казвам, че съм лекар. Ще ти изпратя по Агопчо лекарство. Гарабед се прибрал у тях и казва на Агопчо: - Занеси това флаконче на чичо си Киркор и му кажи сега да вземе едно хапче и при подобна ситуация пак по едно. Агопчо се заиграл. По едно време се сетил за лекарството на Киркор, затичал се и от улицата му хвърлил флакончето през прозореца: - Ей, чичо Киркор! Татко ти изпраща това. На сутринта Гарабед се обажда по телефона на Киркор за да провери резултата. - Е, Киркор. Как беше? Отатък се чува тих, измурен, шепнеш гласец: - Мани, мани! - Ти да не си изпил всичките хапчета от флакончето? - Да, да. - Е, и? Колко? Колко пъти? - Седемнадесет. - А тя? Тя оживя ли? - Ами! Тя не дойде.

На купон белгиец и французин обменят опит как да свалят успешно готини мадами. Французинът споделя: - Аз ползвам един прост трик. Приближавам се до някоя и й казвам: "Кажете ми число от 1 до 10. Да кажем, тя отговаря: "Пет." Тогава й казвам: "Отлично! Вие спечелихте една вечер с мен." И после - хоп, поканвам я на танц. - А, чудесно, я се изпробвай - казва белгиецът. Французинът се приближава до една мадама: - Добър вечер, г-це. Кажете ми число от 1 до 10. - Пет. - Разкошно. Вие спечелихте тази вечер с мен. Белгиецът решава и той да се пробва. Фиксира мацка, приближава се и й предлага: - Г-це, кажете ми число от 1 до 10. - Седем! - отговаря тя. - Седем? Съжалявам, но вие изгубихте

В страната на Скокондрилестия таратуфляк живеело едно малко Ъпче. То всеки ден свирело по 2 часа на своя щирлифон, а когато това му омразнело се разхождало по Алеята на Щирлифоните. Хубаво, ама Скокондрилестия таратуфляк, който бил събуден от злата Гагафалка решил да го перекандира... и хукнал да гони малкото Ъпче. Добре де, обаче в същия момент над Алеята на Щирлифоните прелетяло едно малко стадо Зигови, една от които носела своя незаконен трактонизиращ, мухопрепанизиращ джинджипляктор за перекандация на дйамандалейки № 43! И перекандирала Скокондрилестия таратуфляк барабар със злата Гагафалка! По случай случката, малкото Ъпче решило да направи най-важната стъпка в живота си - оженило се за Принцесата на Дълбоко-надводните Магагадузи... До ден днешен те живеят щастливо в страната на Скокондрилестия таратуфляк!

Чукчи купува кремълския часовник Стои чукча на Червения площад и гледа часовника на Кремъл. Гледа и се мае. По някое време към него се доближава Остап Бендер и го пита: - Чукча, искаш ли да купиш часовника? Твой е за 100 рубли! Броил чукча 100 рубли. А Остап му вика: - Отивам за стълба, ей сега се връщам. Стои чукча на Червения площад, мае се, а Остап Бендер все го няма... На другия ден, чукча пак се мота из Червения площад, мота се, приближава го друг шарлатанин: - Чукча, ще купиш ли кремълския часовник за 150 рубли? Броил чукча 150 рубли, а оня му разправя: - Ей сега ще изтичам за стълбата... - А, чукча не дурак, ти стой тук, а чукча ходи за стълба!

Един човек си нямал нищо друго освен една овчица. Нещеш ли един ден овцата изчезнала.Човекът тръгнал да я търси и по пътя срещнал един образ който си копаел нивата. Попитал го дали не му е виждал овчицата, а той му казал да не го занимава, защото имал само два реда да прекопае и си тръгва. Отчаян човекът продължил по пътя и срещнал друг човек с колело. Попитал го: - Да си виждал една овчица, защото изгубих моята, а тя ми е всичко на този свят. Попитах онзи дето копае, а той ми каза да не го занимавам с моята лична драма, защото са му оставали два реда да прекопае и си тръгва. Човека с колелото го погледнал изпитателно, погледнал и онзи, който копаел и казал: - Вие двамата май искате да ми откраднете колелото, а???

Пътува автомобил с голямо ремарке. Спират го полицаи и питат какъв товар вози. Шофьорът казва, че това е реквизит. Полицаите се очудили и поискали да видят що за реквизит е това. Отварят и гледат - ножове, ама много и различни. - Аааа, тука нещо не е наред, прилича ни на контрабанда, черен пазар и изобщо хайде с нас в полицията! - казали те. - Чакайте бе хора, аз съм артист - цирков, това ми е коронния номер, забивам ножовете около хора. - Ами, я да те видим какво правиш тогава. Застанал единият полицай до една дървена табела и казал: - Хвърляй! Почнал човека да мята ножовете... По едно време по магистралата се задал един тир. Гледа шофьорът и не вярва на очите си: - Добре, че спрях пиенето, егати тестовете дето са измислили!

В разгара на бала на поручик Ржевски му се доходило по малка нужда, но дамите непрестанно го канели на танц. В края на краищата той успял някак си да се измъкне и вече едва сдържайки се, хукнал по коридора да търси тоалетна. В коридора обаче гледа - врата до врата, не знае коя е към тоалетната. Най-накрая видял една малка, скромна вратичка, влязъл зад нея и се облекчил в най-близкия ъгъл. Обръща се и гледа - зад него седят на маса прилично облечени господа с чашки и го гледат. Поручикът не изгубил присъствие на духа: - Ех, господа! И вие сте намерили къде да пиете чай!

Наташа, Пиер и Ржевски пътуват в каляска от Петербург за Москва. Ржевски дреме, а Пиер и Наташа водят светски разговор. -Ах, Пиер, имам усещането, че все още с единия крак съм в Петербург, а с другия вече в Москва. Пиер: - Как бих искал да бъда някъде между Петербург и Москва, примерно в Бологое! Ржевски се събужда: - Бил съм в Бологое, господа. Дупка, да си призная, страшна!

Поделение войници били на учение. По едно време, минали покрай селото на един и той решил да се обади на баба си и дядо си.<BR>- Ооо, дядо, как си?<BR>- Здравей, сине, добре съм. Ами каква е таз гьостерица дето си я провесил през рамо?<BR>- Това не е гьостерица, бе дядо, гледай сега оградата…<BR>Свалил той автомата и та-та-та - направил оградата на трески.<BR>- Брей, - казал дядото - ами тия чудесии по колана ти, к’ви са бе, сине?<BR>- Това, дядо, са лимонки, гледай сега тоалетната…<BR>Взел една лимонка и, тряс, взривил тоалетната.<BR>- Брей, - рекъл пак дядото - що ли не беше жива баба ти, да ти види какъв юнак си станал…<BR>- А, ами че тя кога умря, бе дядо?<BR>- Ами, в тоалетната беше…

Таня Боева отишла на финала на Биг Брадър 2 и носела някакъв свитък в ръката си. В тълпата срещнала колежките си Анелия и Гергана. Заприказвали се, но любопитната Гергана дръпнала свитъка го отворила - било портрет на Майкъл Джексън. - Охо, носиш със себе си снимка на идола, а? За да й направи забележка Анелия веднага я дръпнала и започнала да й шепти нещо. - И какво искаш да кажеш сега? - попитала Гергана учудено. - Иска да ти каже, че ако беше малко по-умна, щеше да разбереш всъщност колко си глупава - казала троснато Боева - За твое сведение нося този портрет за Бат Сали, да види докъде може да стигне един циганин и да престане да си въобразява, че е направил нещо в тоя живот!

Отишъл циганин при своя шеф и му казал:<BR>- Н’чалство, пуска.<BR>- Чакай бе, какво пускаш?<BR>- Няма работи, пуска.<BR>- Кажи, че ще напускаш. Защо няма да работиш повече?<BR>- Как работя? Децата гладно, голо, дрехи няма, къща няма, в колиба живей, жената ходи да мърсува с други мъже.<BR>- Я кажи го по-културно. Кажи: "Жена ми ходи да спи с други мъже".<BR>- Аз за твойта знам, шефе, сега говоря за мойта.

Манго енд Айше уонтед ту хеф сом kеш. Манго видял шахта. Манго Logging то шахта... Logging... Logging... Wrong Username. - Айше ела тука - сейд Манго. - Йес Манго. - Го ту лог ин дъ шахта. Айше Logging to шахта. Logging... Logging... Password and Username аccepted. You are now recognized. Айше searching Жица. Searching... Searching... No results found! - Манго, folder is empty! - сейд Айше. - ОК, Айше. Next шахта. Logging... Logging... Username and password accepted. You аre now recognized! Serching Жица. Searching... Searching... 2 results found! Please Choose: Choice 1 - Медна жица Choice 2 - Телефонен кабел - Айше Натсни едницата ма! - сейд Манго. - OK. Transfer started. 3%... 24%... 55%... 80%... 99%... 00%. Download finished! - Манго, с колко дърпаш жицата, бе? - сейд Айше. - С ромска стъпка в 2 секунди. Айше logging out... Logiing оut... ERROR. You are detected by NSBOP!

Полицай и професор пътуват в едно купе от Пловдив за Варна. Пътуването било дълго и професорът не искал да скучае. Решил да се позабалява и казал: - Всички знаем колко сте тъпи вие полицаите, но за да не скучаем предлагам да си задаваме въпроси. Ако не можеш да ми отговориш, ще ми дадеш един лев, тъй като си тъп, ако не мога аз да ти отговоря, ще ти дам сто лева, понеже сам по-умен. И така давам ти шанс ти да започнеш. Полицаят казал: - Защо като измериш една котка от главата до опашката е три педи, а от опашката до главата е пет педи? - Не знам - отговорил професорът - ето ти сто лева. Кажи сега защо е така. - И аз не знам - отговорил полицаят - на ти един лев!

Стои Свети Петър и при него идва футболен съдия ­ знаменцето му забито отзад, свирката му намушкана в носа, пребит... -­ Ти какъв си? ­- го попитал Свети Петър. ­- Футболен съдия съм в българското първенство. ­- Значи си директно за Ада, там всичките сте за долу. ­- А, не! Аз съм честен и неподкупен съдия! ­- Моля?! ­- Да, бе. Например играе се мач Левски-ЦСКА на Герена, 92-ра минута, резултатът е 0:0 и аз свиря дузпа за ЦСКА! ­- Ей, ама много лъжеш, аз защо не съм го гледал този мач, кога се е играл? -­ Сега се играе ­ казал съдията. Няма кой да му свири края!

Събота и неделя Петка и Чапай пили яко и после ходили по жени. Накарали Петка да пише съчинение "Какво правих почивните дни". Той се притеснил, но Чапай го успокоил: - Вместо пихме, пиши четохме, вместо по жени - за риба. Съчинението: "Събота се събудих късно. Главата ме болеше от снощното четене. На масата имаше половин книжка. Прочетох я набързо. После дойде Чапай с една книга в джоба. Прочетохме я и слезнахме в мазето. Там имаше цяла каса книги. Четохме ги цял следобед и после тръгнахме за риба. Отначало не кълвеше, но после клъвна една такава, че още ни болят въдиците.

Две борчета са отишли на Витоша и единия казва на другия - Брато аз отивам да се изпикая че много ми се пикай. - Ок бягай - казал другия. След 1 мин се връща единия и вика - Аве брато тука ся ме ухата една змя по оная работа ве кво ще правим. - Дай да се обадим на шефа той ще ни каже - казал другия. След малко гпвпрят с шефа: - Алооооо шефе аве тука братото го захапа една змя кажи кво да правим? - Как кво ве??? Изсмучи му отровата - казал шефа. - Ок шефе - отвърнал мутрата. - Кво каза шефа бе брато - попитал другия - Ами каза да мреш...

Влиза в железария един борец и казва: - Брато, дай един хляб бе! - Ама господине, тука хляб не се продава! - отвърнал продавача смаян. Борчето повторило още един-два пъти, но отговорът на желязаря бил категоричен. Ядосала се мутрата и сменила изиономията на продавача. На другия ден влиза пак и пак иска хляб. Железарят отново му казва, че в железарията хляб не се продава, а нашия човек недоволен от резултата отново го смазва от бой. На следващия ден продавача се подготвил, за да не яде бой и с влизането на бореца казал: - О-о-о-о! Господине, ето Ви и вас! Ето един хляб топъл и пресен. А бoрчето отговорило: - Аз хляб купих от аптеката, ти дай едно кисело мляко!

Кацнали космонавти на Марс и гледат почти същите хора като на земята,само малко по-високи. Всичко, разбира се било на високо технологично равнище, даже се хранили и придвижвали чрез компютър. Сприятелили се земляните с марсианците, поканили ги и те да погостуват на Земята и тръгнали да излитат обратно към дома, но при преброяването на екипажа установили липсата на един от членовете му. По едно време гледат през илюминатора навън тича техния човек, а след него търчи марсианка и крещи нещо. Успял той да стигне до кораба и вътре го питат: - Къде се изгуби, бе човек? - Ами, запознах се с една марсианка и я попитах как се правят при тях децата. Тя ми показа един компютър и ми вика: "За момче натискаш това копче, а за момиче това". После ме попита при нас как се правят децата и като й показах, тя ме подгони. Компютърът ми иска да купи.

Чък Норис знае последната цифра на числото пи.