Заклет ерген замечтано казва на своя женен приятел:
- Понякога ти завиждам... Знаеш ли, напоследък така ми се
иска да заживея в мирна, спокойна семейна обстановка! Тишина, тишина...
Приятелят тежко въздъхва:
- На мен също.
Наташа, Пиер и Ржевски пътуват в каляска от Петербург за Москва. Ржевски дреме, а Пиер и Наташа водят светски разговор.
-Ах, Пиер, имам усещането, че все още с единия крак съм в Петербург, а с другия вече в Москва.
Пиер:
- Как бих искал да бъда някъде между Петербург и Москва, примерно в Бологое!
Ржевски се събужда:
- Бил съм в Бологое, господа. Дупка, да си призная, страшна!