Сряда, 19 август 2026 | Първомай 21°

Всички категории

Старшина строява ротата и казва: - Представете си, че над нас лети самолет… Целия от алюмин… - Алуминий. - чува се глас от строя. - Кой се обади? - пита старшината. - Редник Петров! - Редник Петров, две крачки пред строя! Легни, стани, легни, стани, легни, стани… Марш в строя! И така продължавам! На самолета има иедрена бомба… Какво ще направите вие! - Ще спасяваме старшината. - чува се отново от строя - Кой се обади? - пита пак старшината. - Редник Петров! - Редник Петров, две крачки пред строя… Рота! Легни, стани, легни, стани…
Оценка 3 от 2 гласа
Първи път! Тя: Ще започваме ли? Сигурен ли си, че можеш. Той: Хайде стига де. Отпусни се само, не е кой знае какво. Тя: Абе не е, ама... Той: Е к`во ся, да не кажеш, че те е страх! Е`м искаш е`м... Тя: Бе страх ме е! Глупости! Айде вади там и почвай! Той: Ето с това сега и леко бодвам... Тя: Как леко бе! Я чакай малко, чакай, дръпни се! Искам рязко и бързо. Иначе само боли и нищо не правиш. Хващай сега! Той: Хубаво айде. Много ти знае главата. Готова ли си? Тя: От барем 15 минути. Даже вече изсъхна... айде! Той: Хоп! Ох, ох... чакай, чакай. Боли ли много? Стана ли? Тя: Охх... леле! Дръпни се бе, некадърник. Их начиии... А, май станало. Той: Ма болеше ли те? Тя: Е, малко... ама е супер, ето кръв има... Ма другия път не ми се засилвай от два метра! Той: Хубаво де, ся... не съм го правил преди. Важното е, че стана без много болка. Репликите са между студенти медици по време на упражнение по биология - "Определяне на кръвни групи"
Оценка 0 от 0 гласа
Едно време на автогарата в Пловдив имаше кантар, но който можеше всеки да се претегли срещу монета от 5 ст. Качваш се, пускаш монетата и кантарът започва да щрака-щрака-щрака. По някое време ти пуска розово картонче с напечатано на него теглото ти. Веднъж се качила особено дебела лелека. Кантарът започнал да щрака, както обикновено, но на издаденото розово картонче пишело: "Слезте веднага от кантара! Качвайте се един по един!"
Оценка 0 от 0 гласа
Постулати за програмиране на Трутман: 1. Докато една програма не е работила поне 6 месеца, не могат да се открият най-опасните грешки. 2. Контролните карти за работа, които сякаш не могат да се поставят в неподходящ ред, всъщност могат. 3. Ако входният редактор е проектиран да отхвърля погрешно въвежданне, някой върховен глупак ще открие начин, чрез който грешките да преминат. 4. Грубостта е езикът, който всички програмисти разбират най-добре.
Оценка 0 от 0 гласа
Млада учителка влезнала за първи път в час и казала на учениците си: - Момчета, ако се държите добре, утре ще дойда с пола. И всички се държали добре. На следващия ден, учителката дошла с пола и казала: - Ако днес се държите добре, утре ще дойда по бикини. Всички се държали по различен начин. На следващия ден, учителката, както обещала, дошла по бикини и казала: - И ако днес сте добри, утре ще дойда покрита с листа. Всички се държали просто перфектно и учителката удържала на думата си. След часа, всички деца си тръгнали, само Иванчо останал. Учителката го попитала: - Какво чакаш, Иванчо? - Чакам да дойде есента, госпожо!
Оценка 0 от 0 гласа
Иванчо видял как батко му качва приятелката си в колата и се метнал скришом в багажника, да види къде ще ходят. Спрял баткото на една полянка, слезли с приятелката си и той я попитал: - Ще ми дадеш ли? - Не - отговорила тя. - Пак си помисли, ще ми дадеш ли? - Не. - За последен път те питам … - Не - отсякла тя, а баткото на Иванчо казал: - Щом е така, ходи си пеш. На другия ден Иванчо качва Марийка на колелото и - на полянката. - Марийке, ще ми дадеш ли? - Да. - Пак си помисли, ще ми дадеш ли? - Да. - За последен път те питам … - Да - казала тя, а Иванчо въздъхнал: - Щом е така, вземай колелото, аз ще си вървя пеша.
Оценка 0 от 0 гласа
Реклама — Зона 3 (728x90)