Незначителна облачност 30 °C
Реклама — Зона 3 (728x90)
Рекламите се зареждат само от haskovo.net
Първомай България Светът Обяви Видео eTV

Любими Герои

Един кораб претърпял корабокрушение. Оцелели единствено боцмана и неговия папагал, които били изхвърлени на необитаем остров. Един ден папагала се задал от някъде крещейки: - Шефе, шефе, там има жена! - Къде?! - скочил боцманът и хукнал след папагала. Докато летял папагалът през цялото време крещял: - Ох, какви крачета! - Ох, каква талия! - Ох, каква фигура! След дълго бягане през тропическия лес папагалът казал: - Ето я! - Идиот с идиот, това е папагалка!!!
Оценка 0 от 0 гласа
Американският президент е на посещение в Израел и отиват заедно с израелския президент на поклонение пред Стената на плача. Американецът пита: - Може ли да се помоля на бога да ми помогне в следващата избирателна кампания? - Може, но все пак имай предвид че говориш със самия Бог! - А може ли да го помоля да спре подигравките в пресата срещу мене? - Може, но не забравяй че говориш със самия Бог! - А може ли да го помоля Израел да върне на арабите Западния бряг? - Може, но не забравяй че говориш със стена.
Оценка 0 от 0 гласа
Алберт Айнщайн умира и пристига на небето. Тъй като е VIP, посреща го самият Господ: - Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, каква велика формула измисли! А Айнщайн казва: - Остави я моята формула, аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула, онази, по която направи човека. Дай да я видя, моля! Господ се дърпа: - Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова... Но след дълго настояване на Айнщайн, Господ му подава едно смачкано листче: - Ето я тази формула. Айнщайн чете внимателно, изведнъж се сепва и казва: - Но, Господи, тук има грешка?! - Е, точно това, де...
Оценка 0 от 0 гласа
Червената шапчица, Иван Вазов …накрая народът се умири. Сега най-малкото човече - момиченце с червена забрадка, което спеше на ръцете на баба Иваница, разбудено от шума, изплака. - Спи, бабината, спи, че вълците ще дойдат да те грабнат - казваше му баба Иваница, като го люшкаше на коленете си. Старата чорбаджийка се навъси. - Мале - каза той, - стига си плашила с тия вълци детето! Ще му оживей страхът на сърцето. - Ех, така зная аз - отговори баба Иваница, - и нази са с вълци плашили, че и аз тебе малко съм те плашила.. та и не са ли за плашене, да ги порази господ! Седемдесетгодишна жена съм и ще умра, дето го рекли, с отворени очи: нема да дойде един ловджия да ни отърве от тия пущини, що се навъдиха тъдява! - Бабо, аз, кога пораста, ловджийка ще стана! - извика с пламнали очи момиченцето. - Ще тръгнем аз и бачо Васил, и бачо Георги, ще вземем тейковата кремъклийка и всичките вълци ще ги опушкаме! - Оставете баре един жив, бабината!
Оценка 0 от 0 гласа