Поделение войници били на учение. По едно време, минали покрай селото на един и той решил да се обади на баба си и дядо си. - Ооо, дядо, как си? - Здравей, сине, добре съм. Ами каква е таз гьостерица дето си я провесил през рамо? - Това не е гьостерица, бе дядо, гледай сега оградата… Свалил той автомата и та-та-та - направил оградата на трески. - Брей, - казал дядото - ами тия чудесии по колана ти, к"ви са бе, сине? - Това, дядо, са лимонки, гледай сега тоалетната… Взел една лимонка и, тряс, взривил тоалетната. - Брей, - рекъл пак дядото - що ли не беше жива баба ти, да ти види какъв юнак си станал… - А, ами че тя кога умря, бе дядо? - Ами, в тоалетната беше…

Американски войник - синя каска - минал с коридор през България. След това докладва разузнавателни сведения на ЦРУ: "Нови сведения за българската армия: Имат граничари - смели! Матроси - мощни! Десантчици-обучени! Но имат един специален батальон - трудоваци! Такива зверове! - и оръжие не им дават..."

Офицер ругае войник: - Редник Иванов, снощи си се върнал в казармата наплюскан до козирката и отгоре на всичко си бутал крадена количка! - Тъй вярно! - Марш в ареста! - Тъй вярно! Но може би помните, че в тази количка бяхте вие!

В поделението за проверка всичко се боядисва. Един редник не можал да стигне до горния край на ракетата. Повъртял се наоколо, но накрая хвърлил кофата с боята. Тя захлупила ракетата и я обляла с боя. В този момент минал старшината: - Какво е това? - Как какво - неутроноуловител. - отговорил боеца. - Знам че е неутроноуловител. Защо не е боядисан?

Войник пише на родителите си: - Скъпи родители! В свиреп бой загубих крака си. Сега лежа в болницата без стотинка. Моля помогнете ми - пратете пари! Баща му отговаря: - Синко! Тъй като това е четвъртият крак, който губиш, научи се да се придвижваш на колкото крака са ти останали.

След сражението изправят войник пред военен съд. - Защо избягахте от противника? - питат го. - Бяхте въоръжен до зъби, а не се бихте! - В едната си ръка държах пушка, а в другата - граната. И двете ми ръце бяха заети. Какво можех да направя на врага - да го ухапя ли?

Къща,дворче, градинка. Внука пита: - Дядо, защо поливаш цветята с машинно масло? Нали ще увяхнат? - Остави цветята, гледай картечницата да не ръждяса.

Отива един социолог-сексолог да чете лекции пред войници: - …и в заключение ще кажа, че има три основни групи, при които изневярата е особено изявена: Това са на първо място моряците, после идват хората на изкуството и накрая са военните. Става един капитан и казва: - Ама господине, айде моряците как да е - те месеци наред не помирсват женско, и ония разните там артисти и без това са си чалнати, ама защо военните? Ето аз например вече 17 години съм женен и досега друга булка не съм пипал. Става и полковника: - Ей заради такива капути сме на трето място!

Новобранец се оплаква на сержанта: - Погледнете каква униформа ми дадоха в склада! Панталоните са ми до коленете, ризата е много широка, а ръкавите - до лактите. Приличам на плашило! - Всичко е наред, момче! Войникът трябва да внушава страх!

На един генерал му се родил внук. Той изпраща адютанта си да го види. Задъхан адютантът се връща и докладва: - Цялото прилича на вас, господин генерал: плешиво, бузесто, нищо не разбира и си дере гласа.

Командващият армията поканва офицерите и техните жени в базата на коктейл. Един от генералите държи реч пред събралите се. Млад лейтенант се обръща към жената до него и казва: - Каква глупости ги дрънка този глупак, а? Жената обръща червеното си от гняв лице към него с думите: - Лейтенант, знаете ли коя съм аз? - Не, госпожо. - Аз съм жената на този, който нарекохте "глупак". - Така ли, - казва младият лейтенат твърдо и наперено, - а знаете ли кой съм аз? - Не, не знам- казва генералската жена. - Слава богу! - казва лейтенантът и изчезва в тълпата.

Старшина минава медицинска комисия. При очния: - Затворете лявото око. Коя е буквата? Старшината мълчи. - Затворете дясното око. Коя е буквата? Старшината мълчи. - Какво, съвсем нищо ли не виждате? - Не, виждам си отлично - просто съм забравил как се казваха…

По - страшен от руския танк е само пияният му екипаж.

1941 година. Войн с пистолет в ръка изскача от окопа и крещи: - За Родината!!! Отзад някой го плясва по задника. Той, без да се обръща: - Не сега, душко! Родината е в опасност!

На сутрешния преглед командира пита войниците: - Произшествия има ли? - Не, само дето се счупи сапа на лопатата. - Каква лопата? - Ами тази с която погребахме кучето. - Какво куче? - Дето яде от червата... - Какви черва? - Тези на коня... - Какъв кон? - Дето умря докато теглеше каруцата... - Каква каруца? - Тази с водата... - Каква вода? - Тази с която гасихме пожара... - Къде пожар? - Ами оня дето изгори щаба на поделението. - Каквоооо???? Как… - Ами от фаса на Любо... - Ама Любо не пуши...? - Е, и вие ще пропушите, ако ви откраднат знамето...

В казармата командирът строил войниците: - Иванов, какво е родина ? - Ммм... не знам! - Родина - това е твоята майка, Иванов! Петров, какво е родина? - Това е майката на Иванов, командире! - Не Петров, това е твоята майка! Сега какво разбра? - Ми, че с Иванов сме братя.

Партизанин разказва на пионерчета бойните си спомени: - Гледам напред - бре, ебало си мамата! Поглеждам наляво - ебало си мамата! Поглеждам надясно - ебало си мамата! Гледам назад - малей, и там си ебало мамата! - Бре, каква памет! - чудят се пионерчетата.

След ядрен удар използвайте фенерчето си за да повдигнете паднали върху вас панели...

Старшина Велков строил ротата на плаца и изнася леция: - Сега ще правиме учение. Към нас лети самолет целия от алумин... - От алуминий, господин старшина - се обажда глас от строя. - Кой се обади! - пита старшината. - Редник Петров, сър! - Две крачки пред строя! Легни! Стани! Легни! Стани... От какво е самолета редник? - От алумин, господин старшина. - Добре. Та, самолета от алумин носи една изядрена бомба... - Ядрена бомба, господин старшина. - Кой се обади? - Редник Петров, сър! - Две крачки пред строя! Легни! Стани! Легни! Стани... Каква е бомбата редник? - Изядрена, господин старшина. - Добре! Значи, тоя смолет ще пуска бомбата над нас. Какво трябва да напрайме? Тишина. От сроя се чува познат ляс: - Пазиме старшината! - Кой се обади? - Редник Петров, сър. - Две крачки пред строя! Целия строй, легни! Стани! Легни! Стани...

В казармата: - Господин старшина, жена ти дойде при тебе! - Редник Иванов, на кого говориш така? Ще кажеш "жена Ви дойде при Вас"! - А, при нас идва вчера...