Посадил дядото ряпата...Дошло време да я вади. Запретнал ръкави, хванал я, и эапочнал да дърпа. Дърпал, дърпал, но не успял да я иэвади. Викнал бабата... Эадърпали двамата. Пак не успяли...Дошла внучката - и тя не успяла да помогне... На помощ се притекли кучето, котката и мишката. Хванали се шестимата, эадърпали с всички сили, дърпали, теглили, дърпали, теглили и по едно време - ХРЯЯЯС!!! Кучето се скъсало...
Червената шапчица, Максим Горки
I Вариант:
Стаята на бабата беше стара и нечиста. Стъклата на прозорците, вече мътни от старост, бяха гъсто оплюти от мухите. Бабата, стара и сива като своя дом, се вдигна сред дрипавите си завивки и погледна с уплашени сълзящи очи вълка.
- Здравей, Никитишна - поздрави с мазен глас той.
II Вариант:
Щом видя вълка на прага, тя се изправи - силна, смела кат богиня - се загледа в него с изпепеляващ огнен взор. Зърнал този огнен поглед, звярът с ужас си помисли, че таз баба е тъй смела, затова, че е Човек.
- Какво искаш, сиви вълко? - каза Бабата безстрашно и понеже бе Човек, думите й прозвучаха гордо.