Червената шапчица, Ерих Мария Ремарк
- Ела при мен - каза вълкът.
Червената шапчица наля две чаши коняк и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка. В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот.
- Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.
Едно джудже отива в един бар. Барът бил висок. Почнало да подскача и да вика:
- Една фанта, една фанта.
Никой не му обръща внимание. Отишло от другата страна на бара и от другата страна на бара видяло друго джудже, което подскачало и викало:
- Портокал или лимон? Портокал или лимон?