30 °C
Доста отдавна, през 1982, една съученичка ми подари за рождения ден шоколад и две вносни аудиокасети. На тях имаше записани детски гласове и крясъци. Чак след няколко години разбрах, че това е PinkFloyd...
Разни
1,935 прегледа
Следващ →
Още вицове
Хлебарка се приближава към друга, лежаща по гръб:
- Това брейк ли е?
- Не, "Райд"!
Борец отишъл при баща си за съвет:
- Татко, имам три гаджета и не знам за коя да се оженя.
- Дай на всяка по $ 5000 - казал бащата - и виж коя как ще постъпи.
Минал един месец. Срещнал се борецът с баща си и му казал:
- Изпълних заръката ти и сега знам за коя ще се оженя. Първата си вкара парите в една пирамида и изгоря. Втората ги изхарчи за дрехи, обувки и глезотии, а третата ме заведе в един бутик и ми накупи сумати костюми, ризи, обувки...
- Много хубаво, сине - зарадвал се бащата - и ти коя избра?
- Естествено тази с най-големите цици!
Петър се връща вкъщи и казва на майка си:
- Утре ще има родителска среща.
- Да, ще отида.
- А не те ли е страх?Изпратил Runaway
Имал гости наш Славчо - американец и руснак. Завел ги на кръчма с уговорка всеки да си плати пиенето, което ще си поръча. Американецът си поръчал уиски, руснака - водка, а Славчо - ракия. Вдигали наздравици, вдигали, американеца се понапил и решил да си ходи. Отива на бара да плаща, бармана го видял, че е много пиян и решил да го измами.
- Барман, плащам! Колко?
- 1000 долара.
Американеца изумен поизтрезнява, слага си крака на маста и казва:
- Барман, режи! Повече в бар не стъпвам.
Бармана вади сатърчето и му резнал крака.
Руснака по някое време усетил гадене от водката и решил и той да си ходи:
- Барман, плащам! Колко?
- 1000 долара!
Руснака си сложил ръката на бара и казал:
- Барман, режи! Повече водка не пипам.
Сатърчето! Клъц!
Станал и наш Славчо да си ходи:
- Барман, плащам! Колко?
- 1000 долара.
Славчо си извадил х*я на масата и се усмихнал!
Бармана:
- Какво? Да режа ли?
- Не, бе! Духай!
Според вътрешна проверка в УНСС не само, че нямало корупция, никога не е имало и никога няма да има. Спонсор на проверката - Петкан Илиев от следствения арест.
Едва ли е възможно да се прекланяме пред авторите и да ги надминем. Френсис Бейкън
