Иванчо седи на пода и реве с цяло гърло. Майка му пита:
- Кво става бе, що си ревнал?
- Ми... щот,... тати си удари.... ръката с чука, когато ковеше един пирон....
- Ти пък, я се успокой! Не трябва да ревеш за такива неща! Трябва да се смееш!
- Да.. да.. аз нали... затова рева... щото се смях...
Лондон. Утрото се усмихва за новия ден. Спалнята е още топла. Госпожа Венгер буди съпруга си.
— Арсен.. Арсен!
— Ъъхх.. Да? Кажи?
— Девет е!
— Пак ли вкараха, бе!?