Един есенен ден Били събирал опадалите листа от дърветата пред къщата си и видял странна процесия. Една след друга бавно се клатушкали две катафалки, зад тях тъжно вървял мъж с куче, а зад тях в колона по един се били подредили най-малко двеста мъже.
Били бил страшно заинтригуван. Отишъл при мъжа с кучето и го попитал кой е в първата катафалка.
- Съпругата ми - отвърнал непознатият.
- Приемете съболезнованията ми - казал съчувствено Били. - Как почина?
- Кучето ми я ухапа и тя умря.
След това Били попитал кой е във втората катафалка.
- Тъща ми - отвърнал мъжът. - Кучето ми я ухапа и тя умря.
Били помислил малко и накрая попитал:
- Можеш ли да ми заемеш кучето си за няколко дни?
- Нареди се отзад на опашката - отвърнал мъжът.
Журналист интервюира овчар:
— По колко килограма вълна дават овцете ви?
— Кои – черните или белите?
— Черните.
— По два килограма.
— А белите?
— И те по два килограма.
— А колко мляко дават?
— Черните или белите?
— Ами черните… — По два литра.
— А белите?
— И те по два литра.
Журналистът е вече съвсем объркан:
— Добре де, защо все питате – черните ли, белите ли… — Ами виж сега, черните овце са мои… — Така, добре… А белите?
— И те са мои.