Календар
Изпрати ни новина
Регистрация
Вход
30 °C
Реклама — Зона 3 (728x90)
Рекламите се зареждат само от haskovo.net
Първомай
България
Светът
Новини
Последни новини
Пари
Спорт
Автомобили
Любопитно
Лайф
Наука
Технологии
GSM
Музика
Филми
Ъндърграунд
Рубрика „Здраве“
Гейминг
Обяви
Свободно време
Галерия
Видео
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Новият дрескод на червения килим в Кан
Най-запомнящите се визии от Мет Гала 2025
Триумф на голотата: Какво облякоха звездите на наградите „Грами“
Започва цялостно преасфалтиране на бул. „България“ в Хасково, реорганизират движението
Закриват 5 паралелки в хасковските гимназии след първо класиране
Животновъдна организация отново настоява за масова ваксинация на дребните преживни животни
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
Мъж заминал в командировка, и жената също. Така и не можаха да разберат, кой и как изневерява.
Прочети още подобни вицове
06.01.2024
06.01.2023
04.06.2022
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Семейни
- Говорите ли с жена ви за вечното? - Всеки ден! Тези вечни подозрения, упреци...
Семейни
03.10.2017
3,176 прегледа
Следващ →
Още вицове
Събират се студенти на изпит. Преподавателя казва: - Въпрос за 6: “Кой е писал учебника?”, въпрос за 5: “Какъв цвят е учебника?” и въпрос за 4: “Колко страници е учебника?”. От задния ред се чува: - Хайде да си ходим колеги, лесните въпроси пак не се паднаха!
Обаждане до директора на цирка: - Г-н директоре, аз мога да свиря на пиано! - Всички могат. - Да, но аз мога и да пея! - Добре, де, кой не може? - Мога да ходя по въже и да танцувам! - Друго, пълен съм с такива! - Илюзионист съм! - Добре, де добре, нещо оргинално нямаш ли? - Жонглирам... - Ама губиш ми времето, бе човече! - Но, господин Директоре, аз съм кон...
Две кексчета стоят във фурната. Едното казало: - Леле, колко е топло тук! Другото се стреснало: - Я, говорещо кексче! :D
Катаджия спира кола за превишена скорост: — Глоба 100 лева! — Защо толкова много? — Спешно ми трябват много пари.
Един човек си вървял по коридора на някакъв хотел. Минавайки покрай една от вратите, чул отвътре женски спокоен глас да брои: - Едно, две, три, четири, пет, шест, . . . . . . . . . . - Деветдесет и седем, деветдесет и осем, деветдесет и девет, сто. ПОМОООЩ! СТОНОЖКААААААА!