Бизнесмен заминава командировка. Дава инструкции на иконома си:
- Робърт, трябва да замина за две седмици, оставям вилата на твоите грижи, дръж всичко под контрол.
Робърт:
- Да, господине, ще се грижа за всичко.
След няколко дена бизнесменът звъни на иконома си:
- Робърт, как е? Всичко наред ли е?
- Много ми е жал, но счупих дръжката на лопатата.
- Какви ми ги разправяш, каква дръжка?
- Съжалявам, но се счупи, като погребвах кучето ви.
- Какво???!? Кучето ми е умряло? Как можа да стане това?
- Скочи в басейна и умря.
- Но… Лабрадора… тези кучета са отлични плувци.
- То скочи, а басейнът беше празен.
- Празен ли?! Нали го напълнихме миналата седмица!
- Водата я изтеглиха пожарникарите, за да гасят вилата.
- ВИЛАТА МИ Е ИЗГОРЯЛА!!? По дяволите, как?
- Падна свещта, стояща при ковчега на майка ви.
- ?!?!? Какво?!? И мама ли е умряла? Какво е станало?!!
- Влезе в стаята на жена ви и я видя в леглото с най-добрия ви приятел, и не й издържа сърцето…
В детската градина пристига комисия на проверка. Навсякъде - чистота, тишина, спокойствие…
- Как сте го постигнали? - питат шашнати хората от комисията.
- Ами разделихме децата на групи. - обясняват учителките и повеждат комисията по коридора.
На вратите - надписи:
"Много добри деца".
"Добри деца".
"Не особено добри деца".
"Лоши деца".
"Много лоши деца".
"Ужасни деца".
"Безнадеждни деца".
"Иванчо".