Седяли си 5-6 полицаи до една спирка и случйно покрай тях минал гражданин. По едно време човекът се заслушал в разговора на униформените и чува единия полицай да казва:
- Едно!... - останалите избухнали в бурен смях.
След това друг казал:
- Седем!... - пак яко смях настанал...
Третият казал:
- Деветнадесет!... - колегите му отвърнали със смях.
Гражданина видимо озадачен от цифрите и последващия смях приближил групата униформени и попитал:
- Господа полицаи, какви са тия цифри, защо им се смеете?
Старшият най-спокойно отвърнал:
- Еми обозначили сме си вицовете с номера и вместо да разказваме целия виц, казваме само номера му и останалите се сещат кой е вица и си се радват.
Гражданина мислейки, че ще развесели униформнените казал:
- Сто и едно! - вместо със смях полицаите мигновено извадили палките и започнали да му отвръщат
с побой! Гражданина извикал:
- Чакайте бе хора, не ме бийте, спрете, защо!?
- От 100 на горе са за полицаи бе, келеме!
Иванчо бил много слаб ученик и особено математиката хич не му вървяла.
Изкарвал двойка след двойка.
Загрижила се майка му и решила да го изпрати в католическо училище в съседния град.
Връща се Иванчо след месец, целия отслабнал, очите му като понички, а в бележника му шестица до шестица.
- Бре, Иванчо, какво е станало с теб! - не вярва на очите си майка му
- Ох, остави се! Още първия ден учителят ни по математика ни показа един гол мъж, закован с пирони на знака плюс и веднага разбрах, че тея даскали изобщо не се шегуват…