В самолета седи един абсолютно плешив. Седящия до него внезапно се разсмял. Изгледал го плешивия и попитал:
- Какво ти е толкова смешно?
- Ами представих си, че мястото под тебе се е продънило и за да те спася те хващам за косата.
Замълчал си плешивият. След малко той се разсмял. Любопитният му спътник, запитал:
- А пък ти, защо?
- Представих си, че и под твоето място има дупка и започваш да падаш и понеже нямам друго под ръка, ти подавам косата си, да се хванеш.
Късно вечерта Сталин звъни на Жуков по телефона:
- А, Георгий Константинович, още ли не са ви разстреляли?
- Но, другарю Сталин, - уплашено отвръща маршалът - аз вярно и предано служа на родината, защо ще ме разстрелват?
- Не, не, трябваше да ви разстрелят. Сега не се сещам защо, но ще си спомня, не се безпокойте, ще си спомня…
След разговора Сталин затваря телефона и си мисли:
"Така… На кого още не съм пожелал спокойна нощ?"