30 °C
- Докторе, не бъди песимист! Кажи ми нещо оптимистично!
- Добре, ще го кажа така… Имаш такава болест, че ако успея да те излекувам ще стана световно известен.
Лекари
3,345 прегледа
Следващ →
Още вицове
Момче седи с блондинка в колата:
Той:
— Да пусна ли климатика?
Тя:
— Пусни, аз слушам всичко!
Вървял си Мечо из гората и видял една гъба. Приближил се до нея и й казал:
- Гъбке, ще те набера.
А гъбата му отговорила:
- Недей, Мечо, затвори ! Аз ще те набера!!!
Бал. Висше общество. Стоят поручик Ржевски и корнет Оболенски и пият вече трета бутилка шампанско. Омаян от алкохола, корнетът срамежливо пита:
- Кажете, Ржевски, оная дама там, духа ли?
- И още как! - отговорил поручикът.
- А тази, другата?
- Дори превъзходно!
- А как мислите, поручик, новата до нея, и тя ли духа?
- Без съмнение, корнет!
- Но поручик - объркано пита корнетът - как знаете това?
- Виждате ли, Оболенски - поучително го напътства поручик Ржевски - щом има уста, значи духа!
Отива Иванчо на училище със синина под окото:
-Какво се е случило детето ми? -пита учителката.
-Ами снощи легнах при мама и тате че ми беше студено, и тате по едно време ме пита:
-Заспа ли?
-А аз викам:
-Не. И той се завъртя и без да иска ме удари.
На другия ден Иванчо пак отива със синина на другото око, и учителката пак го пита какво се е случило.
Ами снощи пак легнах при мама и тате че ми беше студено, и тате след малко пак ме пита:
-Заспа ли?
-Но аз мълча, след малко пак пита:
-Заспа ли? И аз пак казах че не съм, и той пак без да иска се завъртя по-рязко и затова ми е синьо и другото око. Отива Иванчо на третия ден целия посинен и госпожата пак го пита какво е станало че целият е син.
-Ами снощи пак легнах при тате и мама и тате пак пита:
-Заспа ли?
-Но аз мълча, след малко пак пита заспа ли, аз пак мълча, попита и трети път дали спя, но като не му отговорих тате попита:
-Влезна ли?
-А аз викам:
-Кой?
Едно време на автогарата в Пловдив имаше кантар, но който можеше всеки да се претегли срещу монета от 5 ст. Качваш се, пускаш монетата и кантарът започва да щрака-щрака-щрака. По някое време ти пуска розово картонче с напечатано на него теглото ти.
Веднъж се качила особено дебела лелека. Кантарът започнал да щрака, както обикновено, но на издаденото розово картонче пишело: "Слезте веднага от кантара! Качвайте се един по един!"
Щастието зависи от самите нас. - Аристотел
