Детската градинка. Децата ще ги слагат след малко на гърнетата да пишкат и акат. Петърчо обяснява на Иванчо, на ухото, каква хубава нова леличка имат, другата група, какви цици, какви дълги бедра.
Иванчо:
-Стига си ми обяснявал, ей носят гърнетата и сега няма да мога да седна на него, щото няма да ми влезе вътре пишлето...
- Ало! Ало да, бърза помощ ли е?!
- Не! Сбъркали сте!
- А-а-а! Много ви моля да ме извините!
- Няма нужда! Случва се!
- Ама не, наистина ви моля да ме извините! Разбирате ли, моята тъща умира, сигурно й остават няколко секунди, и аз понеже се притесних и сигурно за това съм сбъркал номера. Ама нали наистина не се сърдите? Не, не, не мога да повярвам, сигурно ми се сърдите. Ами не, щото гласът ви един такъв разстроен. Не? Честно? Е добре. Дочуване. Още веднъж извинявайте. Не се обиждайте...