30 °C
Две змии изпълзяли от един ресторант.
По едно време едната видимо неспокойна,попитала другата:
-Как мислиш,аз отровна ли съм?
-Ами,отровна си,разбира се!
-Спукана ми е работата!
-Защо,колежке?
-Прехапах си езика!!
Животни
3,087 прегледа
Следващ →
Още вицове
В живота на всеки човек може да настъпи момент, когато всяка хартия става ценна.
Честит имен ден на Маргарита, Лили, Явор, Цветелина, Компира, Динята и Тиквата.
Баща завел сина си на риболов. Хвърлил въдицата и двамата зачакали. Седяли така много време, обаче нищо не кълвяло.
Бащата:
- Сине донеси от колата тесто - ще ловим на него.
Синът:
- Ама тате, аз не знаех, че е за риболова и го изядох.
- Е нищо, донеси хляба!
- Е да де, ама аз не знаех, че и той е за риболова и по пътя го изядох целия.
- Значи да знаеш - никога вече няма да те взимам с мене за риба. Айде дояждай червеите и да си ходим!
В купе на влак пътуват майка с дъщеря си и двама военни-единия старшина,другия редник. Влакът влиза в тунел и изгърмява адски шамар. При излизане от тунела в купето е следната картинка старшинката със зачервено лице и си мисли:
"Меле само да се прибереме в поделението...Как може да закача момичето и тя по погрешка да ме удри мене.Тоя моя редник направо ще го пошашава"
Майката си мисли:
"А бе тая мойта дъщеря взела че порастнала. Я как войничето я закача и тя по погрешка удари старшината"
Момичето си мисли:
"А бе мама стара стара ама тоя старщина как я обарва и тя какъв шамар му избомби"
А редника си мисли:
"Мале кога е другия тунел да му разкачим аз на тоя главата"...
Тича Мечо Пух при Прасчо и вика:
— Бързо, дай ми пушката! Грабва пушката и изчезва.
След пет минути се връща и влачи нещо голямо с едната ръка. В другата ръка носи буркан със сладко:
— Ама какви пчели съм намерил само, Прасчо! Погледни, вместо мед носят сладко, а даже и приказват!
Прасчо учуден пита:
— Приказват!? И какво приказват?
— Глупости приказва някакви. „Аз съм Карлсон“, „Аз съм Карлсон“ – ей такива ги разправяше!
Възможността се пропуска от повечето хора, защото е в работнически дрехи и изглежда като работа -Томас Едисън
