- Колко екзистенциалисти са нужни, за да се завие една крушка?
- Двама. Първият завива крушката, а другият отбелязва, че тя е единственото светило в субективната реалност на нереалния измислен космос от човешки чувства, стремежи и желания.
Лежа си на дивана, пия си биричката, гледам телевизия! И изведнъж телефонът звъни:
- Взе ли детето от детска? Напазарува ли? Утре мама идва, нали не си забравил? Защо мълчиш, Стефане?
А аз не съм Стефан, аз съм Петьо! И ми стана едно леко на душата...