30 °C
Мъж и жена сядат да обядват. Жената лакомо лапва лъжица вряла супа и се просълзява.
- Какво ти стана, скъпа? пита съпругът.
- Сетих се за покойната си майка. Тя толкова много обичаше такава супа.
Мъжът също хапва от врялата супа и от неговите очи започват да текат сълзи.
- А на теб какво ти става?
- Ами и аз се сетих за покойната ти майка, дето ми набута такава съпруга...
Семейни
3,660 прегледа
Следващ →
Още вицове
Войник в полагаема отпуска се запознал на танци с едно момиче и тръгнал да го изпраща към къщи. Тъй като войникът през цялото време мълчал, девойката решила да се справи с неловкото положение:
- Нека да ти задам гатанка: красиво, бодливо, мирише хубаво. Що е то?
- Автомат! - отговорил войника.
- Не е, това е роза. Дай сега една по-лесна: в средата жълтичко, листенцата белички. Що е то?
- Автомат! - казал войникът след дълъг размисъл.
- Не е, това е маргаритка - отчаяно казало момичето - Дай сега една съвсем лесна: зеленичко, квака и скача в блатото. Що е то?
След дълго мислене войникът се предал.
- Е не знам!
- Това е жаба.
- Абе и аз се чудя ли чудя, защо му е на автомата да скача в блатото.
Генерал пуши цигара и преглежда строя на войниците. Спира до последния войник и пита:
- Колко деца имате?
- Седем.
- Аз когато пуша отвреме на време си изваждам цигарата от устата!
В космоса е открита огромна (156 млрд. куб. км.) капка спирт. РосАвиоКосмос минава на денонощен режим на работа. Децата отново искат да стават космонавти.
Иванчо чува някакво здраво пъшкане от стаята на родителите си и нахълтвайки, възмутено пита:
- Тате какво правиш с мама бе?
- Еми помпам я бе Иване.
- Е напомпа ли я?
- Напомпах я.
- Е не забрави ли нещо?
- Защо, какво, май не съм?
- Абе тате, много си задръстен, аз като напомпам Марийка, винаги и облизвам вентила да проверя дали не изпуска!
Занесли един в лудницата и психолог го пита:
-Защо си тук
-Казвам тъпи вицове
-Кажи ми един
-Бутилки говорят...
-Това ли беше вица?
-Да тъпи са, защото не ги довършвам.
Да вярвам, че съм вечен е нелепост. / Безименна изгрява утринта... Но моята любов е моя крепост, / която ме сродява с вечността. - Георги Константинов
