Иванчо и Марийка отишли на почивка с техните, но имало само двойни стаи. И Иванчо трябвало да спи с Марийка. Майка й й казала:
- Мойто момиче, каквото и да ти казва Иванчо, казваш: не бива, Иванчо, не бива.
И вечерта легнали на 2 различни легла и Иванчо казал:
- Марийке, бива ли 2 деца да лежат в 1 стая, а в 2 различни легла.
- Не бива, Иванчо, не бива (и легнала при него).
- Марийке, бива ли 2 деца да спят на едно легло с дрехи?
- Не бива, Иванчо, не бива (и се съблекли).
- Марийке, бива ли 2 деца да са голи в 1 легло и да не се шибат?
- Не бива, Иванчо, не бива (и те се ебали..).
На сутринта майката на Марийка пита Иванчо:
- Как беше вечерта?
Марийка:
- Мамо от тва твойто "не бива", Иванчо цяла нощ ми го набива.
Умрял Анщайн. Среща се на небето с Господ, който му казва:
- Ти си най-умния от хората. Заслужаваш да ти изпълня някакво желание. Какво искаш?
- Господи, напиши ми формулата, по която си създал света.
Господ почнал да пише дълга формула. По едно време Анщайн се обадил:
- Господи, имаш грешка.
- Да, знам.. - тъжно отговорил Господ.