Живяли някога две приятелки. Те така ненавиждали мъжете, че си обещали, никога да не се омъжат. Преселили се в една квартира. Даже си взели и котка. И поради жестоката ненавист към съществата от мъжки пол, не пускали котката да ходи навън при котараците. Минало много време и изведнъж се появил младеж, който нарушил идилията, като взел за жена едната приятелка. Със сълзи на очи се разделили двете, когато младоженците тръгнали на сватбено пътешествие. И обещала омъжената на своята приятелка, всеки ден да й изпраща телеграми. Минал ден, минали два, минала седмица ...никакви вести от малдоженците. Едва на третата седмица се получава телеграма. Развълнувана втората приятелка отваря телеграмата, а вътре пише: "- ВЕДНАГА ПУСНИ КОТКАТА НАВЪН!"
ЧБМ на всички!Добре дошла е, щом не ни забрави
и мартеничките за нас направи.
С усмивка ведра днес я поздравявам.
за "патерицата" се извинявам.Е бабче, ти нали ме знаеш
не се обиждай, че те обвинявах,
а сам да те посрещна аз пропуснах.
Почерпката за тебе си остава.Пък ти ще ни дариш с приятно време
да можем на разходка да поемем.
Да си дариме мартенички свежи.
да разцъфтят в сърцата ни надежди.