30 °C
Енорийският свещеник се съгласил да закара с колата си симпатична монахиня до метоха. Докато карал, човещина е, свещеникът, сменяйки скоростите положил ръка на бедрото на монахинята. Тя го погледнала и тихо прошепнала:
- Отче, спомнете си псалм 138!
- Простете слабостта ми, сестро
- отвърнал свещеникът.
Но при следващ удобен случай, той пак сложил ръката си на бедрото й. Монахинята пак прошепнала:
- Отче, спомнете си псалм 138! ! !
Свещеникът се извинил за втори път и повече не посмял да я докосне. Щом я оставил в метоха, побързал да отиде с параклиса, разлистил Светите книги и в изненада прочел псалм 138:
"Тръгни нагоре и ще намериш благоденствие".
Извод: Никога не предприемай каквото и да е, когато си зле информиран.
Семейни
3,421 прегледа
Следващ →
Още вицове
За кратко време в едно село изгоряли десет плевника. Когато се подпалил и единадесетият плевник, мъжете се събрали в кръчмата и един казал:
- Това е работа на един човек!
- Не е един. Двама са - казал Вуте. - Изгоря и моят плевник!
Блондинка на изпит при доц. Барудов по ел. материали и градивни елементи. Колежката е за 2 1/2, доцентът решава да е снизходителен, вади от голям куп с плоскости една, и казва:
- Колежке, ако ми кажете какъв е тоя материал, ще ви пиша тройка.
Колежката го върти, гледа, мирише, но мълчи.
Доцентът подсказва:
- Колежке, какво правите като сте заедно с гаджето си?
- Ебонит, господин доцент! - сияе колежката.
- Не колежке, само целофан. Ще се видим наесен.
Червената шапчица, Ерих Мария Ремарк
- Ела при мен - каза вълкът.
Червената шапчица наля две чаши коняк и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка. В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот.
- Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.
За това, че камериерката в турския хотел беше направила лебеди от хавлиените кърпи, нашите туристи на следващия ден й написаха "благодаря" с фасове.
Мъж стои в три часа през ноща и тъпо гледа релсите на трамвая. Към него се приближава полицай:
- Ти кво правиш, бе?
- Чакам трамвая.
- Какъв трамвай, бе! Те по това време не вървят.
- А защо не сте прибрали релсите тогава... Искате някой да ги открадне ли?
- Какви релси, бе? Я си дай документите пияна свиня такава...
Мъжът вади документи и ги показва. Полицаят се изпъва като струна и отговаря:
- Слушам, господин министър. Ей сега почваме да ги прибираме...
Получавате от живота това, за което ви стига куража да си поискате. -Опра Уинфри
