30 °C
Срещат се две планети. Една казва:
- Как е?
- Зле, - отговаря другата, - завъдиха ми се хора. Непрекъснато нещо правят, взривяват, ровят. Не се търпи!
- Потърпи малко. И аз имах. Ще ти мине...
Разни
1,909 прегледа
Следващ →
Още вицове
Един грозен, тъп, гнусен змей хванал американеца, французина и българина и им казал:
- Искам всеки да ме впечатли с нещо, за което не съм чувал, иначе ще го изям.
Американецът казал:
- САЩ - Статуята на Свободата, Лас Вегас...
Змеят изсъскал злобно:
- Мен ли се опитваш да впечатлиш с някакви си сгради, бе?! - и го изял.
Французинът започнал:
- Франция - Париж, любов, съвършенство, красота...
Змеят изсъскал още по-злобно:
- Мен ли се опитваш да впечатлиш с някаква романтика, бе?! - и него изял.
Дошло ред на българина и той казал:
- Аз живея в една малка, нескопосана, недодялана, незабележима, невзрачна държава. Никой, никога не е чувал за нея.
- Къде е тая държава? Как се казва? - попитал змеят.
- Ами тя е на Балканския полуостров и се казва България... - отговорил българинът.
- Аааааа, верно ли ве луд... - изненадал се приятно змеят. - Да, бе, знам я. България, София, дъщеря ми учи в Техническия!
Дали кокошките се размножават, като снасят яйца, или яйцата се размножават, като излюпват кокошки?
- Поздравления! Веднага си пролича, че си се оженил! Перфектно изгладена риза!
- О, да! Това е първото нещо, което научих от жена ми.
- Съседът ми прекалява! Аз отида за риба - той при жена ми. Аз съм вкъщи, гадината ходи да ми проверява мрежите.
Иванчо и Марийка, и двамата на по 5, решили да се женят и Иванчо отишъл при бащата да й иска ръката.
Бащата се заинтригувал, защото си
помислил, че е сладко:
- Е, къде ще живеете?
- В стаята на Марийка има достатъчно място.
- Как ще се изхранвате?
- Ми, аз получавам по 2 лева на ден, както и Марийка, а това е предостатъчно.
Бащата се поизнервил, защото Иванчо знаел всички отговори и решил да го скастри с екстремен въпрос:
- Ами ако се появят, малки човечета?!
- Ми, к`во да ти кажа, до сега все сме внимавали...
Злословието дори и без доказателства оставя почти вечни следи. - Александър Пушкин
