30 °C
Свети Петър и Сатаната се скарват жестоко. Свети Петър
казва:
- Ще решим този проблем в съда!
- Нямаш никакъв шанс. Всички адвокати са при мен!
Адвокати
4,951 прегледа
Следващ →
Още вицове
Един студент дълго уговарял своя колежка да му дойде на гости:
- Ела у нас, да пийнем чай?
- Не искам.
След някой-друг ден пак:
- Ела у нас да пием чай?
- Не искам.
Най-накрая един ден колежката се съгласила. Тръгнали към квартирата на студента и минали покрая една аптека. Колежката казала:
- Я дай да влезем за малко в аптеката?
- Защо?
- Ами да купим нещо за чая...
Върви си Червената шапчица през гората и среща вълка:
- Стой, ще те ям!
- Ама недей така, аз съм млада, неопитна
- Няма недей, ще те ям.
- А може ли поне да ми изпълниш едно последно желание?
- Не едно, три ще ти изпълня даже.
- Искам да правим секс Да разбера и аз нещо от тоя живот.
Подхваща я вълка, оправя я.
- Казвай второто желание.
- Амиии Като първото.
Пак я подхваща вълка, озорва се, но я оправя още един път.
- Казвай третото желание.
- Амиии И то като другите.
Вълка пак я почва, ама вече е много на зор - изпотен, зачервен, сърцето му бие до пръсване
В този момент на полянката се показват Бабата и Ловеца. Ловецът вдига пушката, прицелва се и - бам! - Червената шапчица между очите.
Бабата писва:
- Леле, какво направи, утрепа ми внучката!
- Мамка й на твоята внучка, три вълка ми е уморила само миналата седмица.
- Една е за кариес, друга сваля налепа, трета премахва мириса. Каква да избера, че да допадне на цялото семейство?
- Вземи "Собиески" - още никой не се е оплаквал.
Чукчата се прибира у дома:
- Жена, стоплила ли си чая?
- Да.
Налива му чай, чукчата опитва - студен.
Ядосан го излива на главата на жена си и излиза от стаята.
Жената стои и си мърмори:
- Добре че не го бях стоплила, щеше да ме изгори.
Пиян се удавил в реката. Полицай пише: "Акт за одавяване". Помислил, задраскал го и написал: "Акт за отдавяне". Замислил се пак и написал: "Акт за влизане на тялото във водата и неговото неизлизане".
Ако загине справедливостта, човешкият живот няма да има вече никаква стойност. - Имануел Кант
