Качва се монахиня в автобус. Един пънкар ведна се лепва зад нея и почва да и пуска ръце. Възмутена, монахинята слиза на следващата спирка. Шофьорът на автобуса, станал свидетел на случилото се и извиква пънкара при себе си.
- Ще ти дам един съвет, - казва шофьора на пънкара - познавам тази монахиня. Тя всяка неделя в 8 часа вечерта ходи на гробища и се покайва пред гроба на починал игумен. Ти ще застанеш зад гроба маскиран в черно и ще се представиш за въпросния игумен. Тя е глуповата и лесно ще я прелъжеш.
Речено сторено. Пънкарът отива маскиран и се скрива зад гроба. Пристига монахинята и почва да се покайва. В този момент пънкарът казва:
- Дъще аз те слушам и ще ти дам прошка...
- Какво да направя - попитала монахинята.
- Вдигай си фустата и ще ти дам прошка.
Вдигнала фустата монахинята, пънкарът минал зад нея и я почнал. Точно преди да свърши, пънкарът си свалил маската и със смях казал:´
- Глупачкоооо... Аз съм пънкаря... Тогава монахинята си свалила наметалото и казала:
- Знам... А аз съм шофьора!
Пристига един в София и си търси работа. Решава да стане шофьор на маршрутка. Преди да почне опитен колега му обяснява:
- Значи, приятел, ако искаш да изкарваш кинти, то ще трябва да забравиш за правилата за движение по пътищата. Можеш да изпреварваш отдясно, или в насрещното да се движиш, да не спираш на червен светофар...
- Мога значи да си правя каквото си поискам?
- На практика да. Единственото, което не трябва да правиш е да газиш пешеходците. Всички пешеходци са ни потенциални клиенти.