На 15ти септември, в кварталната книжарница царяло оживление, първолаците и родителите им радостно купували нещата необходими за училище. Но цял ден пред книжарничката стояло едно дете, което гледало с тъжен поглед витрината на магазина, детето било с фланелка на Левски, разбира се 9ти номер, на гърба му пишело "Гонзо". В края на деня продавачът се смилил над бедното дете и го поканил в магазина да си избере каквото иска като подарък за първия учебен ден, дали флумастри, боички, книжки за оцветяване, каквото пожелае. Детенцето, което било по-мургаво от децата които преди него били в магазина с влажен поглед и треперещи ръчички посочило какво иска: - Едно лепилце, моля.
Малкият Иванчо бил много любопитен и по цял ден заливал майка си с въпроси за какво ли не. Накрая на майка му й писнало и му казала:
- Престани с тези въпроси, защото ще се нервирам, ще ми се качи кръвното, ще дойде доктора, няма да може да ме излекува и ще умра!
- Какво ще стане после?
- Ще ме погребат и мен вече няма да ме има.
- А как ще те погребат?
- Ами така - ще дойде черната катафалка и ще ме закара към гробищата.
- А аз ще може ли да седна на предната седалка до шофьора?