Вървели Чапаев и Оетка в пустинята доста дълго време и на Чапаев му се доебало, обаче няма кво. Мислил, мислил и казал на Петка:
- Абе Петка, чувал съм, че тука има такива щрауси, дето като видат човек и му изкълвават мозъка, а Петка отвръща :
- И кво ?
Чапаев:
- Аз като по-вещ, ако видя, ще викна "щраус" и ще си заровим главите, за да се отървем.
Петка отвърнал :
- Ми добре !
Вървели, вървели и Чапаев се провикнал:
- Петка щрауси !
И Петка си заровил главата в пясака, а Чапаев го напънал отзад, а от под пясака Петка се обадил:
- КЪЛВИ, КЪЛВИ, ТО ДО МОЗЪКА НЯМА ДА СТИГНЕШ
Карал си един човек каруцата с коня по пътя, а до каруцата си вървяло вярното му куче и изведнъж конят спрял, обърнал глава към него и му казал:
- Оф, много се уморих. Айде да спреме да починеме малко.
- Ааа . . . Говорящ кон - казал човекът и побягнал с всички сили. Кучето също побягнало с него. Спрели се чак, когато стигнали до къщата. Човекът се облегнал на касата на вратата да си вземе въздух, а кучето вдигнало към него глава и казало:
- А, бе тоя кон как ни изплаши, а . . .