30 °C
Бяла жена на възраст родила абсолютно черно дете. Виждайки го в ръцете на медицинската сестра, се усмихва:
- Ще е доволен моя! Той обожава черния хумор!
Черен хумор
2,456 прегледа
Следващ →
Още вицове
Един мъж вървял през една тъмна гора. В тъмното видял светлинка.
Отишъл там и видял един женски манастир. Почукал на вратата и излезнала една млада монахиня:
Добър ден, ще можете ли да ме приютите за тази нощ?
Ами аз не мога да решавам такива работи, ще извикам игуменката.
Добър ден, ще можете ли да ме приютите за тази нощ?
Да, но само за тази нощ.
Влиза вътре, настанява се и чува стъпки пред вратата на стаята си.
Той се прави на набожен и застава на колене пред леглото:
Господи, ти ме приюти, ако ме нахраниш ще ти бъда много благодарен.
Подават му една паничка с храна.
Господи, ти ме приюти, ти ме нахрани, ако ме напоиш ще ти бъда много благодарен.
Подават му едно шише ракия...
Господи, ти ме приюти, ти ме нахрани, ти ме напои, ако ми бутнеш игуменката за една нощ ще ти бъда много благодарен.
В този момент игуменката отваря вратата и казва:
Господи, не ме бутай, аз сама ще влезна...
Майката на Иванчо:
- Кога ще си пишеш домашното?
- След като се върна от купон.
- Но тогава ще е късно!
- Да се учиш никога не е късно!
Българският хит за "Евровизия 2007"
КОГАТО БЯХ МИНИСТЪР...
Текст: народен
Музика: народна
Изпълнява: Р.Овч. с оркестър "Позитано"
Когато бях министър
и сделките въртях,
бях много благодарен,
че не съм сиромах...
Щом трупнехме милиони,
изкарвах ги навън
и се правех на ударен,
подпрян на някой пън.
А времето бе сладко,
да трупаш капитал
и никога по-гладко
не съм ни ял, ни крал!
Трима мъже седят на пейка в парка. Онзи по средата чете вестник, останалите двама се преструват, че ловят риба. Закачат въображаемата стръв на въображаемите кукички, мятат въдиците и прибират улова.
Минаващ полицай се спрял да погледа, след което попитал онзи по средата дали познава другите двама.
- О, да, те са ми приятели.
- В такъв случай - казал полицаят - по-добре ги разкарай оттук.
- Да, сър - отвърнал човекът и започнал да гребе.
- Защо не върнахте пръстена, който сте намерили? Можехте да го дадете в бюрото за изгубени вещи?
- Но моля ви, господин съдия, на пръстена пишеше \"Твой завинаги\".
Знанието говори, но мъдростта слуша - Джеймс Маршал „Джими“ Хендрикс
