Във влака седи мъж, който играе покер с кучето си. Съседът по купе се чуди:
- За първи път виждам куче, което да играе покер!
- Не ми доставя удоволствие. Винаги познавам, когато има аса - почва да си върти опашката.
Днес излязох от къщи и срещнах съседката, която страшно много ми харесва, и тя ме погледна и ми се усмихна! Да, определено ми се усмихна! Това беше такова зареждане с позитивна енергия, че пътувайки за работа, аз греех направо. И даже хората по улиците ми се усмихваха, чувстваха моето настроение. Пристигнах в работата, а Генко ми каза:
- Така ли ходиш по улицата? Вдигни си ципа!