В българско спешно отделение внесли носилка с пострадал.
- Прехвърляме го на сто! Едно, две, три, четири, пет, ... , 98, 99, 100!
"Пиуууууууууу"
- Няма пулс!
- Дефибрилации!
- Няма дефибрилатор.
- Час на смъртта?!
- Няма часовник...
- А онзи на стената?
- Няма батерии.
- Нямате ли телефони?!
- Нямаме желание да ги цапаме с кръв!
- Аз... имам... телефон... - изпъшкал пострадалият.
- Има пулс!
- Не е вярно. Няма пулс! Продължавам да чувам "пиуууууууууу"?!
- Няма кардиограф, откъде го чуваш?
- Нямаше лекарство за кръвно в аптеката - пищят ми ушите...
- Няма ми... нищо... - пропъшкал пострадалият, хванал се за главата и избягал.
- Час на изписване?
- Няма формуляр...
Един просяк получавал от един човек всяка седмица по 1000 лева. Минало се време и човекът започнал да оставя на просяка по 750лв, малко по-късно почнал да му оставя по 500лв, а в последствие - по 250лв.
Просякът бил благодарен на човекът, защото живеел благодарение на него, но любопитството му било голямо защо от 1000лв започнал да му дава по 250. Веднъж просякът го попитал:
- Извинявай, много съм ти благодарен, че от толкова години ми даваш пари, благодарение на теб живея, ама ми кажи защо от 1000лв се стигна да ми даваш по 250?
- Ами така се случиха нещата....В началото бях ерген имах повече пари, после се ожених и почнах да ти давам по 750лв, после ми се роди дете още повече разходи имах и почнах да ти давам по 500, а сега и второ се роди и ти давам по 250.
Просякът го погледнал и казъл:
- И кво са? Аз ли да ти издържам семейството?