Червената шапчица, по Йордан Радичков
- Ще седна и ще го убия този вълк, драги ми господине. Да не ми е името Спиридон, ако не го убия.
- Ще го убие! - говореха ловците. - Лани сума вълци дойдоха от Турно Мъгурели и от други места. Имаше и да убиваш, и да гониш, и пак да останат. А тоя взе, че ги уби всичките. А вълците от своя страна взеха, че умряха.
А вълкът беше седнал и шиеше на една шевна машина "Сингер", има такива машини, та като го види ловецът да си рече: "Брей, то не било вълк, мамка му вълча, а баба Спиридоница". Да рече тъй и да си иде.
- Разкажете подробно как се случи всичко.
- С удоволствие, господин съдия. Седяхме си спокойно на бара
и изведнъж Егон ме ръгна с една вилица. Аз, на шега, му
плиснах в лицето халба бира, той ме тресна с бутилка по
главата, а аз го цапардосах с един стол... И изведнъж - такъв
скандал!