30 °C
Шеих си язди камилата насред пустинята. Слънцето пече в небето, вятъра леко повява и пясъка скърца леко под краката на камилата. Цялата идилия се нарушава от прехвърчащ колоездач.
- Ееееей! Спри бе! - провиква се шейхът. - А бе ти ненормален ли си бе в тоя пек да въртиш педалите като откачен?
- Ааааа, не! Виж сега аз като се движа бързо и вятъра си ме духа и си ми е прохладно и си ми е кеф. Ми ти тая камила що не я настъпиш - и ще видиш.
- Ба, верно бе! Мерси мой човек.
И шейхът Газ с камилата. Километър, два, три, пет, десет ... след което камилата пада и умира. Шейхът слязъл, побутнал я, подритнал я с крак.
- Егати камилата, умря от студ!
Животни
2,596 прегледа
Следващ →
Още вицове
Майката пита малкия Иванчо:
- Защо си мокър?
- Защото играехме с Петърчо на куче.
- Не разбирам?!?
- Аз бях дървото...
- Ех, колко съм бил зелен, - казал Йода, гледайки първата част на Междузвездни войни.
Дъбстеп — това е подсъзнателно тъгуване на младото поколение по шумовете на работещия завод.
- Скъпи, а помниш ли какво ми обеща на сватбата?
- Мила, така се напихме на сватбата, че наистина съм забравил!
- Прибираш се всеки ден пиян! А аз? А децата?
- Жено, бъди разумна, не може да пием всички!
Да заминеш - ето една дума, която твърде рядко бива осъществена на дело. Думите не бива да се мечтаят, а да се живеят. -Фредерик Бегбеде
