На Пролетния панаир в Пловдив си закупих тройка кебапчета, бира, едно друго, ама пусто две ръце. Та занесох си кебапчетата на една свободна маса и се върнах за останалото. Награбих благините и към масичката и какво да видя - един негър седнал и ми нагъва едното кебапче. Аз нали съм корав мъж, седнах срещу него, погледнах го решително в очите и стиснах друго кебапче. Та гледахме се около минута, преглъщайки всеки своето, ама чета в очите му от изумление до ненавист. Внезапно човекът скочи, блъсна чинийката с кебапчетата и хукна нанякъде. Брей, викам си, силата на човешкия поглед, прогоних агресора. Случайно погледнах встрани - мойта чинийка с 3 кебапчета си стои кротко на съседната маса.
Световноизвестният български щангист Иванов, след поредния световен рекорд събрал на вилата си на Витоша журналисти, фенове, телевизия, радио и дава пресконференция:
- Световни рекорди се постигат с къртовски непрестанен труд - всички тези приказки за разни допинги-мопинги, стимуланти, химии, са измислици. Така само дескридитираме България. Всичко е само труд и труд!
В този момент майка му се появява на огромната тераса, където върви пресконференцията и го гълчи, като носи в ръцете един 5 килограмов домат.
- Синко, имаш три тоалетни на вилата. Престани да пикаеш, като се напиеш, в зеленчуковата градина, щото виж какви чудовища растат! Кой ще ги яде толкова много...