Корабът потъва. Всеки се спасява, като се залавя за останалите да плават по повърхността предмети.
Към дама, вкопчила се за корабното пиано, се доближава джентълмен и пита възпитано:
- Ще разрешите ли да ви акомпанирам?
Някаква жена се изповядва:
- Грешна съм, отче! Всяка сутрин се гледам в огледалото и си казвам \"ах, колко съм красива!\".
- Това не е грях, дъще моя. Това е заблуждение.