Тича Иванчо радостен по улицата и стиска пет лева в ръката. Насреща му обаче изниква сестра му и го спира.
- На къде така си се затичал бе, Иванчо? И какви са тия пет лева?
- Ами аз... такова... от комсомолската организация ни искат пет лева за кино.
- Как така? Аз съм председател в нея и нищо подобно няма. Я кажи веднага за какво са ти тия пари!
- Ами... такова... Марийка каза, че ще ми пусне за пет лева...
- А-а-а-а, не - казала сестра му - от вкъщи пари не може да излизат. Дай ги на мене, пък аз ще ти пусна.
- Ами добре - съгласил се Иванчо.
След като свършили сестра му възкликнала:
- Леле, Иванчо, ама ти си бил страхотен любовник! Та ти си по-добър от тате!
- И мама така вика.
На двора играят момченце и момиченце. Момченцето казва:
- Гледай, аз имам лопатка.
- Аз пък имам кофичка.
- А аз имам камионче.
- Аз пък имам кукличка.
Момчето си сваля гащите, показва си бубата и казва:
- А виж пък аз какво имам!
Момичето си поглежда в гащите, вижда, че няма нищо и отива да се оплаче на майка си.
На другия ден протича следния диалог:
- Гледай, аз имам лопатка.
- Аз пък имам кофичка.
- А аз имам камионче.
- Аз пък имам кукличка.
Тук момчето отново си сваля гащите.
- А виж пък аз какво имам!
- Много важно. Мама ми каза, че като порасна, ще имам сто такива...