30 °C
Интервю с лауреат на Нобелова награда. Журналист го пита, как протича процеса "научни размишления". Ученият отговаря:
- В лабораторията, в библиотеката...
Журналистът го прекъсва:
- А вкъщи продължавате ли да мислите? Как стигате да откритията?
- Добре, ето ви един пример - в продължение на дълги години с жената беше така - лягаме си, а тя ми казва, че нещо я боли главата. И аз разбира се, размишлявах върху проблема. И ето, че един ден открих..
Журналиста:
- Окрихте някакъв супер-аналгин?
- Не, открих, че съседката никога не заключва вратата.
Разни
1,813 прегледа
Следващ →
Още вицове
Кажете без да се обаждате!
Влиза мутра в кръчма и се настанява до едно джудже.
-ЕДНА ВОДКА МОЛЯ - поръчал мутрата със дебелия си глас.
-Една водка и за мене моля - казало джуджето със пискливото си гласче.
Мутрата ударила водката на екс и джуджето веднага след него също на екс изпило водката.
-ЕДНА ГОЛЯМА ВОДКА МОЛЯ.
-И за мене една голяма водка.
Мутрата пак пил на екс и джуджето също пило на екс. Ядосал се мутрата:
-ДАЙ МИ ЕДНА ДВОЙНА ГОЛЯМА ВОДКА БЕ!
-И на мене една двойна голяма водка!
Пили пак на екс, и мутрата се почудил:
-АБЕ ДЖУДЖЕНЦЕ КОЛКО КИЛА СИ БЕ?
-120!
-120??!! ВЕРНО ЛИ БЕ? БЕЗ ТАШАК?
-Не бе, без ташак съм 20!
Господ се обръща към Чък Норис със "сър".
Отива един при шивача, носи плат, и казва че иска да си поръча костюм от този плат. Шивачът взима мерки и казва, че няма да стигне за костюм.
Клиентът отива при друг шивач със същата поръчка. Шивачът взима мерки, взима плата и му казва да дойде след две седмици.
След двете седмици човекът отива и си взима готовия костюм. При това забелязва, че малкия син на шивача тича с панталони от същия плат. Възмутен отива при първия шивач:
- Какво трябва да означава това? Казахте, че платът не стига за костюм, а на мен друг шивач ми направи от същия плат, че и за сина му за панталони стигна!
- Правилно, но аз имам близнаци.
За времето, през което татко слагаше елхата, словесния запас на дъщеричката се обогати значително...
"Най-горчивата истина е по-приятна от най-приятното заблуждение." Захарий Стоянов
