Незначителна облачност 30 °C
Реклама — Зона 3 (728x90)
Рекламите се зареждат само от haskovo.net
Първомай България Светът Обяви Видео eTV
Истината е най-скъпото нещо, което претежаваме. Нека я пестим! Марк Твен
Бисери 2,913 прегледа
Следващ →

Още вицове

Живее ми се, като всички, но съвестта не ми дава. "Всяко съвпадение на имена на хора от реалния живот е случайна!" В една болница в един и същи ден постъпват за изследване две жени с името Мария Иванова. Едната болна от СПИН, а другата диабетичка. Докторът седи и разглежда картоните и точно в този момент телефонът звъни: - Добър ден, аз съм съпругът на Мария Иванова, искам да знам какво й е? Докторът се оказал в затруднена ситуация. Мислил, мислил и рекъл: - Абе дай й да изяде една баклава и ако е още жива, недей да я чукаш! Отишъл бял мисионер да учи на цивилизация черно канибалско племе в Африка. Случило се обаче така, че съгрешил с жената на вожда и на вожда на племето му се родило бяло дете. Усетил вожда каква е работата и отишъл при мисионера. - Я ми кажи сега как става тоя номер, да имам бяло дете? - Това се вика ГЕНЕТИКА - казал мисионерът. - Каква генетика бе, аз съм черен, жената черна, цялото племе черно, ти викаш че било ГЕНЕТИКА, какво е това? - Сега ще ти обясня - казал мисионерът и посочил в далечината. Виждаш ли онова стадо козички? Всичките са бели, но онова яренце в края е черно. Ето това се нарча ГЕНЕТИКА. Погледнал вожда на туземците към козичките, помислил малко и казал. - Добре. Ще се разбереме с тебе така. Аз ще си мълча за детето, а ти ще си мълчиш за козичките. Колеги подарили за рождения ден на борец детски пъзел от 24 части. Една вечер след шест месеца, бореца дошъл щастлив на работа. - Защо си така весел? - попитали го приятелите - да не си намерил заровеното от дядо ти злато? - Още не съм намерил златото, - отговорил той - но най-после успях да подредя пъзела, който ми подарихте за рожденния ден и съм много горд. - Ааа онзи ли! Че какво толкова има за гордеене? - На кутията пишеше от три до шест години! Категория: Разни На главна визитация с всички лекари, сестри и стажанти, професорът след като се осведомява за състоянието на даден болен казва: “Сантрапо”. Това се повтаря при няколко болни. Един от стажантите пита един от лекарите: - Каква е тази диагноза? Досега не съм я чувал нито сме я изучавали. - Сандък, трап, поп!