30 °C
- Днешното поколение по нищо не се отличава от нашето казва един психолог. Младите също израстват. Също отиват на училище. Също запалват първата си цигара. Също напускат дома. Също се женят. Също раждат деца. Само че в обратната последователност.
Професионални
3,908 прегледа
Следващ →
Още вицове
- Таня, престани с тази твоя ревност!
- Кога ще престанеш да ме наричаш ту Таня ту Петя!
Програмист се прибира след работа вкъщи. Още от вратата го посреща котката и започва усилено да го лиже по ръката и да мърка. Жена му гледа учудена:
- Кво й става на тая котка? Гледай как те ближе по ръката!
- Как какво, мирише й на мишка…
Студент научил всички въпроси за изпита по философия, но не отишъл на изпита, защото животът няма смисъл и всички хора в него са безгласни роби.
Час по биология. Учителката задава въпрос:
- Деца, искам да кажете според вас кое е най-сладкото нещо и да направите извод от това.
Става едно дете и казва:
- Най-сладкото нещо е медът. Той се събира от пчелите от всички цвтове, обработва се и е много полезен. Правя извод, че медът може да служи за лечение на болни хора.
Така стават много деца и всяко казва своите съображения и изводи.
Иванчо също вдига ръка, но като го знае какъв е учителката не го вдига.
Но накрая е принудена да попита и него.
- Най-сладкото нещо госпожо е сексът.
- Мръсник - възмущава се учителката.
- А от вашете реакция госпожо си правя извода, че вие или не сте правили секс или сте го правили с калпав мъж - обобщава Иванчо.
На един богаташ му умрял котаракът и той решил да го опее в църквата. Сложил котарака в една чанта и го занесъл в църквата. Намерил попа, обяснил му каква е работата, а попът му казал:
- Ти луд ли си, животно в православна църква да опяваш?!... Ето ти отсреща синагогата, носи го там, там ще ти опеят когото си искаш.
Мъжът се почесал по врата и казал:
- Добре де, ще отида в синагогата, но съм взел пет хиляди долара за опелото, а не знам дали ще стигнат?
Попът:
- Пет хиляди, казваш, а защо не каза веднага, че котарака ти е кръстен?
Не е важно откъде тръгват идеите, а докъде стигат. - Жан-Люк Годар
