По време на вечеря в императорския дворец, Александър Втори се обръща към поручик Ржевски и му казва:
- Поручик, разкажете ни нещо за душата, но моля - само без пошлости.
Всички изтръпват от ужас, а развеселеният от водката Ржевски радостно подема:
- Господа, вървя си аз тези дни през гората, настроението едно такова - приповдигнато, а славеите в клоните се чу… пеят, щурците в тревата се чу… свирят, жеравите в небето, разбирате ли, се чу… тракат - удивително, господа - тракат си така на свеж въздух, на природа, и се чукат!
В коридора на болницата. Жена трескаво дочаква излизащият от реанимацията лекар и го пита:
- Докторе, как е мъжът ми?
- Как да Ви кажа... не е добре. Една седмица в реанимацията. После още месец интензивни грижи у дома, трябва да му сменяте подлогата и да го къпете всеки ден, той ще бъде в безпомощно състояние. После още два месеца санаториум и още няколко месеца домашни грижи... това няма да излезе НИКАК евтино... А и той никога няма да се възстанови и няма да може да се движи.
Следва пауза, в която докторът гледа пребледнялата и мълчалива жена, след което продължава:
- Успокойте се, госпожо, шегувам се! Умря мъжът ви, почина!