30 °C
Мойше влиза в кафенето страшно превъзбуден и казва на Ицках:
- Само си представи, прибирам се у дома и виждам, че богаташа Розенблум се забавлява с жена ми на моя диван!
- И какво направи?
- Като истинки мъж: много изгодно му продадох дивана!
Разни
2,095 прегледа
Следващ →
Още вицове
В Лас Вегас блондинка спира пред автомат за Кока Кола. Пуснала монета, от автомата изскача кутийка Кола. Блондинката започва трескаво да пълни машината, която продължава да пуска кутийки Кока Кола.
Приближил се млад каубой, почакал, почакал и накрая я помолил да ползва автомата. Блондинката се обърнала изумена:
- Не ми пречи, простако! Не виждаш ли, че печеля!?!
- Чу ли, че телефонните разговори ще поевтинеят от първи юли 2010 година?
- А защо не още сега?
- Толкова много сме свикнали, че защо да бързат...
- Какво правиш?
- Брат ми е в университета, и му търся пищови за изпита по физика.
- Той сам не може ли?
- Не знам, на какво ги учат, но той даже порно не може да си намери!
- Кажете, как се отнасят към това, че вашия мъж тича след жените?
- Е, и? Моето куче обича да тича след колите, но това не значи, че ако ги догони ще седне да кара.
При насъпилото положение в България, Иванчо взел та умрял от глад.
Явил се той пред вратите на рая. Сам Господ му отваря.
- Господи, Иванчо съм от България. Мисля, че водих праведен живот та се явявам тука.
- Да Иванчо, за тука си. Влизай.
И тъй като било по обед, Господ го пита:
- Сигурно си гладен, ще хапнеш ли с мен?
- Ами да, защо не.
Отворил Господ една рибена консерва, седнали на един камък и яли.
Докато яли, гледа Иванчо долу в ада, ония ми ти пичове нагъват пържоли, пият вино, музика и мацки, с една дума - купон.
На другия ден на обед, пак същата история.
На третия ден след като нагъвали пак консерви а ония долу печено прасе, Иванчо се осмелил и запитал:
- Господи, извинявай ама каква е тая работа, ние тук уж в рая, пък караме на сухоежбина, а ония долу пируват.
- Иванчо, какво да ти кажа, не си заслужава да готвя само за двама души.
Щастието е като пеперуда, която, когато я преследваме, винаги остава извън обсега ни, но, ако седнем кротко, може да кацне върху нас. - Натаниел Хоторн
