Една кола блъснала Иванчо и той умрял. На другият ден след погребението един негов приятел звъннал до рая да види дали е пристигнал.
- Ало, кой е на телефона?
- Дева Мария!
- Иванчо пристигна ли?
- Не, чакаме го още.
След един час пак на телефона:
- Ало, с кого говоря?
- Дева Мария.
- Иванчо да е дошъл?
- Няма го още.
След още един час:
- С кого говоря моля?
- С Мария.
- Аха, значи Иванчо най-после е пристигнал!
Тя каза:
- Нямаш хубаво тяло.
Той започна да тренира плуване и стана майстор на спорта. Тя каза:
- Не си достатъчно мъжествен.
Той замина доброволец в Чуждестранния легион и се върна с медали за смелост. Тя каза:
- Глупав си.
Той завърши университет и аспирантура, защити дисертация и написа книга. Тя каза:
- Не можеш да ме издържаш.
Той заряза науката, отвори фирма и започна свой бизнес, който скоро започна да носи хубав доход. Тя каза:
- Ти си канцеларска мишка.
Той започна да се заниамва с парашутизъм, сноуборд, подводно плуване. Тя каза:
- Алчен си.
Той й купи къща в "Бояна" и "Порше". Тя каза:
- Безнесът направи от теб дяволски бездушен човек.
Той си продаде всичко, затвори бизнеса и с всичките пари построи дом за бездомните хора. Той отиде при нея с един букет цветя, пораснал, в стари дънки, отслабнал и гладен. Тя каза:
- Кво се чудиш? Не те обичам и това е...