“Караше ме да призная, че съм откраднала парите. Но аз не съм ги откраднала, дядото ми ги даде, от три години се грижа за него. Тогава полицаят ме удари с палката, бутна ме на земя...
Да вярвам, че съм вечен е нелепост. / Безименна изгрява утринта... Но моята любов е моя крепост, / която ме сродява с вечността. - Георги Константинов