Когато посетите музея на Холокоста „Яд Вашем” в Йерусалим – споделя изследователката от Кърджали Ангелина Рашкова в своята публикация „Малко известни съдби на евреи и праведници-неевреи от България по времето на Холокоста”, – уредниците ще ви кажат, че един от мотивите за създаването му е била необходимостта да се даде паметен отговор на упреците на по-младите поколения израелци към бащите им: „Защо 6 милиона евреи в Европа са се оставили да бъдат унищожавани, без да окажат отпор?” Известно е обаче, че Консисторията (Централна консистория на евреите в България) и определени еврейски дейци предприемат явни и тайни действия срещу надвисващата опасност от депортация още преди обнародването на Закона за защита на нацията. На 24 декември 1940 г. правителственото мнозинство в XXV-тото Обикновено НС гласува т.нар. Закон за защита на нацията/ЗЗН/, чрез който се регламентира лишаването на българските евреи от граждански и политически права, отстраняването им от стопанския живот на страната и отчуждаването на имуществата им. След като България подписва тристранния пакт на 1 март 1941 г., тя е подложена на още по-голям натиск от страна на хитлеристка Германия. От началото на 1942 г. годното за физическа работа еврейско население е разпределено принудително в работни групи и изпращано на обекти, където се изисква упражняването на тежък физически труд. Пристъпва се и към непосредствени мерки за ликвидиране на българските евреи. На 22 февруари 1943 г. е сключено специално споразумение между пълномощника на Гестапо Теодор Данекер и комисаря по еврейските въпроси на България Александър Белев за депортиране на 20 000 души в лагерите на смъртта. Междувременно в столицата и други градове на страната непрестанно се предприемат нападения и погроми над еврейски домове и цели махали от членове и съмишленици на Съюза на българските национални легиони, на Всебългарския съюз "Отец Паисий" и пр. Против Закона за защита на нацията, както и срещу предприетите дискриминационни действия срещу българските евреи надигат глас видни обществени и културни дейци като Янко Сакъзов, Димо Казасов, Людмил Стоянов. В протестите се включват и видни представители на Българската православна църква – митрополитите Стефан Софийски и Кирил Пловдивски, както и цели обществени организации – Съюзът на адвокатите, Съюзът на лекарите, Съюзът на художниците и др. На 17 март 1943 г. заместник-председателят на 25-ото Народно събрание Димитър Пешев пише писмо против депортирането на българските евреи, подкрепено от още 42-ма депутати. С намесата и на обществеността българските евреи са спасени.Спасяването се състои в това, че на 10 март 1943 г. година е спряно депортирането към концентрационните лагери на нацистка Германия. Но 11 343-ма евреи от Беломорието, Македония и Пирот обаче са изпратени на смърт към "Треблинка".

По повод 10 март – българската дата, обявена с решение на Министерския съвет от 13 февруари 2003 г. като"Ден на Холокоста и на пострадалите от престъпления срещу човечеството"– в Арт галерия КРЪГ са експонирани имената на евреи и техни лидери, които в тежките години на истински морални изпитания са считали за свой дълг да се опълчат срещу злото. Ето някои оттях:полк. Аврам Таджер – професионален военен, общественик и журналист, смел борец срещу антисемитизма и Закона за защита на нацията, умира в забвение в Израел. Йосиф Герон – финансист и общественик, председател на Консисторията по време на действието на Закона за защита на нацията. Благодарение на широките си връзки с българската общественост, успява чрез смели, но премерени действия да организира борбата на влиятелните кръгове срещу депортацията на сънародниците си. Д-р Израел Калми – юрист и общественик, активен член на Комитета за спасяване на българските евреи към Консисторията. Аврам Алфаса –финансист и общественик. Поема тежкия пост на председател на Софийската еврейска община през 1942 г. и алармира митрополит Стефан за планираните депортация и интерниране на софийските евреи. Д-р Шаул Мезан – лекар, герой от Балканската война, поет, публицист и историк на сефарадското еврейство в България, борец срещу антисемитизма и фашизма. Бенямин Ардити-Оратора –виден водач на ционистите-ревизионисти в България, член на тайния комитет за спасяване на българските евреи, най-големият биограф на българското еврейство, близък родственик на Нобеловия лауреат Елиас Канети. Благодарение на връзките си с двореца и папския нунций успява да спаси стотици гръцки евреи от лагерите на смъртта. Емигрира в Израел през 1949 г. В Арт галерията са изписани и имената на индустриалеца-филантроп Жак Асеов – председател на задграничния комитет за спасение на евреите; последният главен и софийски равин Ашер Хананел – личен приятел на екзарх Стефан; земеделецът общественик Менахем Ешкенази – застъпник за изселниците-евреи в Шумен и Търговище; смелият защитник и спасител на плевенските евреи Давид Йосифов;световноизвестният учен проф.  Алберт Аврам Афталион –първи президент на Френската асоциация на икономически науки (1950-1951), включен в книгата “100 велики икономисти преди Кейнс”, съосновател и председател на борда на директорите на академичното списание “Revue economique”, чието име обаче липсва в българските енциклопедии и икономически справочници.Ръчно изписани в памет на делата им и имената на ръководителя на варненското еврейство Жак Толедо; на международния застъпник на българските евреи Зигмунд Ринтели на блестящия и смел софийски адвокат Йосиф Яшаров, защитник на Димитър Пешев пред „Народния съд” – единственият адвокат, дръзнал да поеме защитата на Пешев, в резултат на което на 1 април 1948 г. получава кратко известие, че му се отнемат адвокатските права „завинаги”, тъй като е „вражески настроен към народната власт на Отечествения фронт и нейните мероприятия”, напуска родината и се преселва в Израел.

Между почетните личностив експозицията стои и Нисим Ниего – първият местен лидер на кърджалийското еврейство през 30-те години на миналия век, както и саморъчно написан от него документ от 8 май 1940 г. за събрани суми в Кърджали в полза на Варненската еврейска община за подпомагане на евреите бежанци, бягащи от нацистките режимив Германия, Полша и Румъния.

Арт движение "Кръг"