Кметът на Москва иска да разруши 4500 порутени блокове и да ги замени с модерни къщи. Собствениците обаче са принудени да се преселят против волята им.

58-годишният Сергей Собянин е човек с власт. За шест години като кмет на Москва той преобрази града. Това признават дори критиците му. Той разшири тротоарите и велоалеите и въведе такси за паркиране, пише Кристиан Еш в германското издание "Шпигел".

Собянин разкраси зелените площи, ограничи безконтролното разпространение на всякакви рекламни табели и билбордове, премахна будките и павилионите, които бяха "пораснали" по тротоарите.

Собянин е студен апаратчик, без дар слово и чар, но пък има пряка връзка с президента и властта да прокарва плановете си дори и при сериозни препятствия, отбелязва "Шпигел".

Кметът иска да разруши значителна част от жилищните блокове в града. Един милион московчани - 1/12 от цялото население на столицата - трябва да се пресели. Целта е панелките от времето на Хрушчов да бъдат заменени с нови сгради.

Планът е добронамерен: в крайна сметка преместените собственици би трябвало да се сдобият с по-големи и по-комфортни жилища. Но кметската управа не успя да проведе правилната комуникация и отключи вълна от недоволство. Много от засегнатите нямат усещането, че градът иска да им подари ново жилище, а че искат да им отнемат собственото. Сега управата трябва да успокои ситуацията.

Грозните панелки са като емблема на Русия и съседните страни - можете да ги видите от Мурманск до Баку, от Рига до Владивосток и местните ги наричат "хрушчовки". Грозните 5-етажни панелни блокове е трябвало да задоволят нуждата от жилища след войната.

Официално срокът на годност на панелките е от 25 до 50 години. Те са били средство по пътя към крайната цел - комунизма. Съветският съюз обаче се разпадна, но панелките-хрушчовки с ниските си тавани и тънки стени останаха.

През февруари 2017 година по време на едно посещение на президента Владимир Путин, Собянин обяви програмата за разрушаване. Засегнатите блокове ще са 8000 с около 1,5 млн. обитатели.

Разходите неофициално възлизат на 3 трилиона рубли за 20 години. Това са около 47 милиарда евро - доста повече в сравнение със Зимните олимпийски игри в Сочи през 2014 г. В градската управа  очакват благодарствени реакции, защото това е един огромен предизборен подарък от кмета, който се очаква да бъде преизбран през 2018 г.

Проблемът обаче е, че много въпроси остават отворени. Повечето руснаци са собственици, а не наематели и за тях изцяло важи "моят дом е моята крепост".

Противниците на събарянето са организирали протест на 14 май. Те са малцинство, но са гръмогласни и нарушават тишината, която Кремъл се опитва да пази в навечерието на президентските избори през 2018 г.

Причината Собянин да се хвърли в това приключение е бюджетът на града. В сравнение с останалата част на страната Москва се къпе в пари. За 2016 г. градът е разполагал с 29 милиарда евро, а излишъкът е бил 1,8 милиарда евро. От известно време финансовият министър настоява за известно преразпределение и към по-бедните региони. Но явно на Москва нещата ѝ се получават, въпреки че с тази програма властта може би малко се е надценила.

Несигурността идва и от това, че никой не знае какво точно ще се случи на мястото на хрушчовките след събарянето им. За момента няма никакви планове за използването на площите и зониране. Законопроект предвижда части от Закона за сградите да бъдат тотално отменени.

Собянин не е първият, който прави опит да се отърве от панелките. Неговият предшественик Юрий Лужков трябваше да разруши много от сградите. Страхът да не бъдат повторени грешките от миналото в много по-голям мащаб е голям. Дали няма да бъдат разрушени пететажните панелки с техните зелени градинки и детски площадки и на тяхно място няма да изникнат огромни небостъргачи, "мравуняци", както ги наричат московчани. И дали площите няма да бъдат пренаселени, което да накара хората, които без това се чувстват малки в огромния град, да се почувстват още по-нищожни.