Всяка година няколко хиляди българи харчат общо 100 млн. лв. в Турция. И не познахте, не са за ваканция, а за друг вид пътуване - за лечение на рак. Причината е класическа - дефицит на услугата в страната, а посоката е избрана, защото е по-евтино от Европа. Турция привлича задграничните си пациенти съвсем целенасочено - с инвестиции в апаратура, образовани в световни университети лекари и, естествено, добър маркетинг. А България бавно започва да опитва да предотврати отлива. С 220 млн. лв. за апаратура държавата иска да спре "тъжния керван онкоболни" към Турция, обобщи здравният министър Петър Москов.

Сумата от 100 млн. лв. е приблизителна, защото статистика за лекувалите се в южната ни съседка не се води никъде. Но ако е вярна, означава, че минимум 1200 души годишно отиват на лекар в Турция само за лечение на рак. Според данните на представителствата на турските болници и компаниите за медицински услуги до Турция се пътува още за лечение на тежки, редки заболявания, за които в България няма специалисти, за трансплантации, за неврохирургични и ортопедични операции и процедури, за ин-витро и за пластични операции, като общият брой лекувани пациенти се движи около 5000 души.

Път към Турция

В контраст на множеството проблеми в здравния сектор в България съседна Турция развива изключително модерна медицина. Преди повече от 10 години правителството решава, че ще реформира здравната си система и ще предостави почти безплатно здравеопазване на гражданите си, ще инвестира активно в обучението на лекарите си в Германия, Великобритания и САЩ и ще им осигури високо заплащане, за да не напускат страната. Освен това държавата  насърчава инвестициите в здравния сектор, за да развие медицински туризъм на световно ниво. Първата частна болница в страната започва работа през 1974 г. Общо 42 клиники са акредитирани по най-високите американски стандарти за качество и безопасност – JCI. В частните и университетските болници се прилагат възможно най-новите методи на лечение и лекарства.

В момента в България имат представителства няколко големи частни турски болници – "Анадолу" (Истанбул), един от най-големите здравни холдинги в света, чиито турски болници са веригата "Аджъбадем", първата частна клиника в Турция – "Гювен", а отскоро и истанбулската Liv Hosptal. Освен собствените представителства на отделни болници пациентите могат да избират да се лекуват в 10 болнични групи в Турция с над 60 клиники, както и през медицинското подразделение на туроператора "Караджъ турс интернешънъл" – "Медикал Караджъ".  Първите представителства на турски частни болници се намират в Пловдив. Причините - областта е с най-голям брой онкоболни, Южна България е на часове път от Истанбул, а освен това част от населението говори на турски.

Страната се избира и защото макар на теория здравната каса да плаща лечение в ЕС, ако то липсва в страната, процедурата е много бавна, страничните разходи са в пъти по-високи, а не на последно място държавата бави плащанията към европейските здравни системи и част от тях започват да отказват да лекуват български граждани.

Въпреки всички спънки годишно държавата плаща около 500 млн. лв. обществени средства за лечение на български граждани и особено на деца в ЕС и в чужбина. А каква е разликата показва следващият пример:"Предложихме на държавата да плати трансплантация на костен мозък на дете в турска болница за 80 хил. евро, изпратиха пациента в европейска клиника за 150 хил. евро, вероятно заради европейската солидарност", коментира д-р Васил Маргаритов, мениджър на софийския офис на "Аджъбадем".

Разликите с България

Пътуванията са илюстрация на качеството на българската здравна система – липсата на достатъчно лекари в най-тежките специалности като онкология, дефицитът на елементарна апаратура, на това, че доскоро българските онкоклиники бяха само държавни и общински и изглеждаха крайно неуютно, на това, че в повечето случаи болният трябваше сам да търси лекар, който да го оперира, свободно място за лъчетерапия и химиотерапия, да си плаща сам изследванията и да се лута в лабиринта на системата. В България все още се чака дълго за специализирани изследвания и лъчелечение. Има и много случаи на неуточнени диагнози, на грешки, на забавено лечение, на болести, които не се лекуват в България. На места продължава да стои въпросът и с лекарствата, и с това дали болницата има лимит за медикаменти, както и дали здравната каса покрива продукта. Има и доплащане – независимо дали е регламентирано или не.

"Големият брой на лекуващи се в Турция на собствени разноски не трябва да изненадва никого, защото всички знаем, че в много български болници има отношение към пациентите, от което да ти се доплаче. Хората продават колите и имотите си и ми разказват как в Турция ги държат за ръка, как ги карат да се чувстват специални. Докато не променим това, те ще пътуват и ще търсят начин да имат усещане, че са лекувани от хора, на които им пука и знаят какво правят", коментира Евгения Адърска, председател на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания.

Всяка година Турция приема близо половин милион пациенти от чужбина, като най-много са от Близкия изток, Русия, Германия и Холандия, където има големи турски диаспори. Там се лекуват и болни от Албания, Косово (които имат междудържавно споразумение с Турция) и страните от ОНД.

"Става въпрос за държавна политика – на всеки един долар, инвестиран в модерна болница, държавата инвестира един долар под формата на подкрепа – реклама на Турция и болниците й, ниска ставка на ДДС за лекарства и медицински услуги, широка подкрепа за обучение на медицински специалисти, субсидиране на иновативната медицина", коментира д-р Васил Маргаритов, представител за София на веригата "Аджъбадем".

Офертата на Турция

Така стигаме до Турция – близо, бързо, евтино, с качество по световни стандарти в частните болници, луксозно, никакви плащания под масата.Лекарските екипи там са много големи и не се чака за преглед и лечение, много от докторите са специализирали в Европа и САЩ, разполагат с всякаква апаратура и медикаменти, персоналът е изключително любезен и отделя много време за общуване с пациентите на смилаем език, осигурена е психологическа помощ за пациента и близките, има преводачи на български и е най-евтино като разходи за лечение и пътуване на близките в сравнение с останалите европейски страни.

В Турция е традиция безплатната онлайн консултация по документи на пациентите. Освен това могат да се съберат няколко втори мнения в кратък срок - услуга, от която се възползват много пациенти. "Германските клиники не правят безплатни консултации", казва Маргаритов. Добавя, че болниците там са изключително гъвкави. "Имали сме прегледи в събота в шест часа сутринта при професор, операция в 14 ч. на обяд в събота, пациенти, които летят в петък вечерта, оперират ги и в понеделник са на работа. Освен това смятам, че в България закъсняваме средно с две години при въвеждането на нови методи на лечение и лекарства в сравнение с останалите страни от ЕС, САЩ и Турция", допълва Маргаритов.

"Т.нар. тъжен керван към Турция няма как да спре, докато лекарите не получат достойно заплащане. Не високите технологии, не оборудването са в основата на медицината, а медицинските екипи. В Турция лекарите не мислят за това колко струва лечението, а как да дадат най-доброто на пациентите. В България лекарите са притеснени за заплащането си, дали лечението ще бъде платено от здравната каса, дали ще могат да се обучават и да участват в световни конгреси. Нашата болница например поема абсолютно всички разноски по участието на лекарите й в обучения и конгреси", коментира Мерлин Хасанова, регионален мениджър за България на болница "Гювен" - Анкара.

"Ние не гледаме на България и на българските болници като конкуренция – не сме в някаква борба за пациенти. Много хора заминават да се лекуват и в Израел, и в Германия. Не всички българи пътуват в Турция или в определена болница, всеки човек има право да избере кой да го лекува и къде да се лекува", коментира Мустафа Мехмедов, представител за България на "Анадолу" – Истанбул.