Българската православна църква почита днес паметта на Преподобния Иван (Йоан) Рилски Чудотворец.

Той е най-големият български светец, в чието лице народът ни вижда покровител и застъпник пред Бога.

Роден е около 876 година в село Скрино, край Дупница. Бил е съвременник на княз Борис /852-889 г./ и на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и неговия син - цар Петър. До 25-годишната си възраст е бил пастир.

От крехка възраст в душата на Иван започнала да се развива и крепне религиозната вяра. По това време из цяла България започнали да се строят църкви и манастири.

Отначало Иван постъпил в близкия манастир "Св. Димитрий" под самия връх Руен. Там той не само развил своите заложби към духовно съзерцание, но и получил образование и придобил знания от свещените, богослужебни и религиозни книги.

Приел монашеството, но не останал задълго в обителта, а се отдал на живот в пълна самота, молитви, пост и лишения.

Преподобният Иван Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил в Рилската планинска пустиня, където останал до края на живота си. Там той основал манастир - Рилския, който съществува вече 1000 години.

Славата на отшелника постепенно се разпространила из цялата страна.

Преди смъртта си преподобният Иван останал в пълно уединение, съставил своето "завещание" и починал в самота на около 70-годишна възраст, на 18 август 946 година.

Погребан бил в притвора на църквата в каменна гробница, която се е запазила и до днес.

След неговата смърт учениците му пренесли с почести тленните му останки от Рилската обител в Средец. През 1183 година мощите са били пренесени в Унгария, но скоро след това отново са върнати в Средец.

През 1195 година цар Асен тържествено пренесъл мощите на Св. Иван Рилски в Търново, където останали почти три столетия. През 1469 година реликвата е върната в Рилския манастир.

На около 7 километра над Рилския манастир, край пещера е изградена църква, в която след смъртта му в каменен саркофаг са били поставени мощите му.

Гробът на светеца е посещаван от хиляди поклонници, туристи от страната е чужбина, които първо палят свещ в църквата, където все още стои саркофагът, съхранявал преди столетия мощите на Рилския отшелник.

След това се провират през пещерата, в която е живял Йоан, преминаването през тесния проход означава, че нямате грехове.

Днешният празник се нарича и "Отчов ден". Той се отбелязва и във всички храмове в страната, носещи името на светеца. Поради звуковата близост обаче повечето хора го назовават "Очов ден" и се свързва с вярването, че Св. Иван Рилски имал чудотворната способност да лекува очни болести.

На този ден се чества и денят на българския лекар по инициатива на Българския лекарски съюз, който избира за свой покровител Иван Рилски Чудотворец. Отбелязва се от 1995 г.

Днес е и празникът на миньорите и на Софийската духовна семинария.