Според народните вярвания на българите месец февруари, наричан Малък Сечко (за да бъде отличен от предходния Голям Сечко), е изпълнен с изключително интересни и малко позабравени днес празници и ритуали. Част от тях са свързани с представите за доброто и злото, за живота и смъртта, за болестите и начините да се справим с тях.

На 10 февруари Православната църква отбелязва деня на свети Харалампий, който е и покровител на пчеларите. Денят му е известен в народната култура като Чумин ден, защото според легендата светецът е господар на всички болести и най-вече на чумата и ако бъде разсърден, ще ги пусне по хората. В представите на българина болестта e Божие наказание за извършен грях. Когато осъзнаел нарушаването на моралната норма, дори да е физически здрав, вярващият заболявал тежко и за няколко дни умирал. Болестта се приемала като наказание, което Бог налага на хората за злодеяние, за неблагочестивост, за небрежност към него или за злоупотреба с нещо свято. Много български народни песни пресъздават тежките страдания по време на боледуването - грешникът изповядва своите прегрешения на близък човек, но вместо утешение и опрощение, получава още по-тежки страдания и дори проклятие.

Болестта има свой образ, място и време на действие. В народните поверия тя е представена като стара, много слаба и грозна жена. Понякога носи дрипави дрехи, друг път косите са дълги и рошави. Тя срещала човека в „лош час“. За такъв се приема времето от полунощ до пропяването на първи петли. В лошия час започнатото не успява; желаното не се сбъдва; клетвата се осъществява;

лошата магия се „захваща“

раждащият се в лош час човек е нещастен през целия си живот и т.н. Евреите вярват, че ако в лош час се спомене името на някоя болест, тя веднага пристигала при човека. Но болестта, така уподобявана на жена, има и своите слабости, които позволяват да бъде победена. Тя може да бъде „подкупена“, омилостивена, като едно от средствата за това е да я наричаме с нежни, гальовни имена. Така например чумата е Леля, шарката е Баба, ситната сипаница е „сладка и медена“. Най-страшните болести са епидемиите, наричани от народа „редня“, защото като че ли болестта има списък, по който изрежда всички, които засяга. За да се застраховат от тях, хората организирали празненства с жертвоприношения. В дните, в които се правят тези обреди, не се работи, за да не се разсърди болестта, не се изричат клетви и лъжи, домът се пази чист и подреден. Знае се, че чумата обича да върлува в къщи, в които живеят разбойници, крадци, измамници (дори кръчмари, които смесват ракията и виното с вода). За сметка на това дори тя има жал към вдовиците и сираците и техните домове не закача.

Едно от най-силните оръжия срещу болестта е вярата. Хората вярвали, че свети Харалампий , както е господар на всички болести, така и може да лекува от тях и да избави хората от всяко зло. В неговото житие той е представен като чудотворец, който изцерява рани, а народът ни го възприемал като „Харалан бей“, който може да залови болестта и да я окове в девет вериги. Според традицията на 10 февруари жените трябва да изпекат питки и три кравайчета, които носят заедно с купичка мед в черквата, за да бъдат осветени. След това намазват кравайчетата с този мед и първото

хвърлят на покрива на къщата

срещу чумата, второто дават да се изяде от домашните животни срещу болести, а третото задължително на децата за здраве. Осветеният в черквата мед е особено

лековит и се пази през цялата година, защото помага срещу шарка, алергии и други заболявания. С него се мажат и челата на бебетата и на децата за здраве. Освещава се в черква и масло, с което се лекуват заболелите уши на децата, стомашно разстройство и дори чрез намазване на езика - заекване.

В тези обичаи се отразява и огромната вяра на българите в магическата сила на меда да премахва злото, да лекува болестите и да допринася за доброто. Естествено е и пчелата, и медът да бъдат облечени в митологичните представи със силата да спасяват света, със способността да прекрачват видимите и невидимите граници между живота и смърт­та, между доброто и лошото. Медът присъства във всички значими обреди в жизнения цикъл. При раждане на дете и при посрещане на орисниците той е поставен в купичка на трапезата редом с погачата, приготвена да ги умилостиви. При кръщенето в църквата и при първото подстригване на детето косицата му се маже с мед. И разбира се, в сватбената обредност, когато свекървата поднася мед на младоженците, а невестата маже прага на дома си с него, за да е щастлив и сладък животът им. Осветеният в деня на свети Харалампий мед има чудодейната сила да лекува всички болести, той се използва при баянията и наричанията; в старо време се е използвал, за да разваля магии и да прогонва уроки и страх. Така чрез благословията, която носи медът, ние можем да се справим с бедите и нещастията.